През нощта на 6 ноември украински безпилотни самолети атакуваха Костромската ГРЕС — една от най-големите топлоелектрически централи в Русия. Това е вече двадесет и седмият удар по руската електроенергетика от началото на есента.
Анализ на руското издание "Агентство" показва: преди година такова количество атаки се е фиксирало за цяла година, цитира dialog.ua.
Според кадрите, публикувани от медиите, по време на атаката срещу ГРЕС е възникнал пожар на газоразпределителната площадка. Местните власти заявиха, че "атаката е била отблъсната", а електроснабдяването, по техни твърдения, не е пострадало.
Костромската ГРЕС влиза в тройката на най-мощните топлоелектрически централи на РФ: инсталираната ѝ мощност е 3720 мегавата, което е еквивалентно на приблизително един и половина процента от цялата произвеждана в Русия електроенергия.
По данни от анализа, само през първата седмица на ноември са фиксирани най-малко осем атаки по обекти на руската енергетика. Общо от началото на 2025 г. украинските сили са нанесли най-малко 38 удара по енергийни обекти на територията на Русия и временно окупирания Крим.
Интензивността на атаките започна рязко да расте през есента.
- Януари – Август: 11 случая
- Септември: 6
- Октомври: 14
Удари са нанасяни по обекти в Брянска, Курска, Белгородска, Смоленска, Владимирска, Волгоградска и други области, както и в окупирания Крим. През ноември атаките продължиха: под удар попаднаха енергийни обекти във Владимирска, Костромска, Липецка и Орловска области.
В сравнение с предходните години активността на ВСУ съществено е нараснала: през 2024 г. бяха съобщени 27 атаки за цялата година, през 2023 г. – 16, а през 2022 г. – шест.
Аналитик от Conflict Intelligence Team (CIT) отбеляза, че до края на септември Украйна практически не е нанасяла удари по големи енергийни обекти, считайки ги за гражданска инфраструктура. Ситуацията обаче се е променила: "Сега целите са не само разпределителни подстанции, но и големи станции, осигуряващи регионите с електричество."
В СIТ отбелязват, че преки последици върху бойните действия тези удари не оказват, но икономическият ефект може да бъде значителен.
"Това е част от стратегията на изтощението — ударите по ключови отрасли на икономиката създават натиск вътре в страната и формират у населението искане за прекратяване на войната," заяви военният аналитик Кирил Михайлов.
По неговите думи, кампанията срещу енергийната система на РФ е продължение на ударите по нефтопреработвателните заводи (НПЗ), които вече доведоха до криза на вътрешния пазар на горива.
Аналитиците свързват активизирането на атаките с политическо решение на Киев и с обещанието на президента Володимир Зеленски да дава огледален отговор на ударите по украинската енергетика. Още през септември Зеленски говореше, че Доналд Тръмп е подкрепил ответните действия на Украйна срещу руската енергийна инфраструктура.
От края на юли украинските сили също активно поразяват руски нефтогазови обекти. По изчисления на "Агентство", към края на октомври Украйна е нанесла най-малко 43 удара по 22 НПЗ.
Тези действия предизвикаха съкращаване на износа на нефтопродукти и спад в добива — през септември обемът на износа на петрол се понижи до 2,4 милиона барела на денонощие, което стана минимален показател за последните десет години, с изключение на периода на пандемията.
По този начин Киев открито пренася войната на икономическата територия на Русия, разрушавайки ключови елементи от нейната енергийна система и принуждавайки Кремъл да плаща цената за агресията.
