Руската ракета „Скиф” е много по-страшна за противниците от хиперзвуковия „Циркон”

Преди два дни, 23 ноември, БЛИЦ разказа за въвеждането на въоръжение на новата руска балистична ракета „Скиф”, способна продължително време да се намира в режим на очакване на морското дъно и по команда да порази земни или морски цели. Сега предлагаме по-подробна информация от svpressa.ru.

Работата по създаване на ракетата „Скиф” започнала още в началото на 1990-те години и завършила в началото на 2013 г., като държавните изпитания започнали през юни. Оттогава и в българските медии се появиха няколко съобщения, които останаха в сянката на другите новини.
 
Самата ракета „Скиф” не е особено уникална и най-вероятно представлява модификация на известната МБР с морско базиране „Синева” или „Лайнер”, също разработени в Центъра „Макеев” в задуралския град Миас.
 
Основният технически проблем е създаването на транспортно-пусков контейнер, в който ракетата трябва да пребивава 10 и повече години. Първо, той се намира в агресивна среда, разяждаща металите. Второ, контейнерът с ракетата през цялото време трябва да се намира в работоспособно дежурно състояние без никакво техническо наблюдение и обслужване – това предполага съществено повишаване на надеждността на всички системи на подводния комплекс.
 
В изпитанията на „Скиф” взела участие дизел-електрическата подводница „Саров”, на която в предната част разширили един торпеден апарат до диаметър 1 м. Именно в него е съхранявана ракетата „Скиф”. В операцията по спускане на дъното взела участие атомната дълбоководна станция АС-12 „Лошарик”, която заслужава да бъде тема за друга публикация на БЛИЦ.
 
Поставянето на „Скиф” за дежурство е много просто: подводницата „Саров” отива под вода до определената точка и изхвърля контейнера, който поляга на дъното. При получаване на команда за старт се продухва контейнерът от водата в него, той застава вертикално и след това изплава нагоре. Подводницата изстрелва ракетата от дълбочина 50 м., за да не се демаскира, но „Скиф” е за еднократно използване и няма проблем дори да излезе на повърхността за надводен старт.
 
Ракетите с дънно базиране имат още едно преимущество – те са евтини. След поставянето на дежурство разходите по тях са нулеви.
 
Разполагането на ракетите „Скиф” близо до територии на вероятния противник няма да е възможно. Причината е приетият през 1970 г. международен „Договор за морското дъно”. Той забранява разполагане на ядрено оръжие на морското дъно извън 12-милната зона покрай брега (22 км). Обаче има полза, ако „Скиф” се постави на дежурство в арктическия шелф. В този случай времето за долитане на МБР до американския континент значително се съкращава. Това е важен фактор за сдържане на противника от необмислени решения.
 
Реални са намеренията САЩ да излязат от Договора за ракетите със средна и малка далечина (5500-500 км). Конгресът вече задели 58 млн долара за разработка на балистична ракета със средна далечина. Ако договорът бъде денонсиран, то американците със сигурност ще разположат тези ракети в Европа. В резултат ще се съкрати времето за долитане на ядрените ракети до европейската част на Русия. За сметка на това благодарение на разполагането на „Скиф” симетрично ще се съкрати времето за тяхното долитане до територията на САЩ.
 
Впрочем това не е единственият вариант за руски отговор на САЩ, ако излязат от договора за РСМД. На 5 ноември БЛИЦ публикува материала „Как Русия ще отговори „огледално”, ако САЩ излязат от Договора за ракети с малка и средна далечина?”. В него се разказва как Русия е готова за реанимира консервиран проект от началото на 1990-години за създаване на леката 15-тонна МБР „Курьер”, която се побира в ТИР, но има радиус над 10 хиляди км.
 
Доналд Тръмп е податлив на емоции, но когато взема решение в него се събужда бизнесменът, пресмятащ рискове от загуби и възможни печалби. Интересно какво ще бъде неговото решение за излизане на САЩ от Договора за РСМД.
 
Превод и редакция: БЛИЦ