Докато стотици милиони хора по света са изправени пред недостиг на храна, една малка страна в Южна Америка успя да се превърне в единствената страна в света, способна да се изхранва изцяло без външна помощ.
Страната, в която повечето хора живеят в тясна крайбрежна ивица, а 85% от територията е покрита от обширни непроходими тропически гори, се превърна в единствената страна в света, която е самодостатъчна в производството на храни изцяло от собствените си ресурси.
Тази държава, Гвиана, с население от приблизително 830 000 души, се намира в Южна Америка. Страната е постигнала пълна продоволствена самодостатъчност във всички основни хранителни групи.
Това откритие е резултат от проучване, публикувано в списание Nature Food, което анализира данни от 186 страни, за да определи доколко добре всяка от тях би могла теоретично да изхрани населението си единствено чрез вътрешно производство, съобщава Science Focus.
Рецептата за успех на Гвиана
Разположена между Венецуела, Бразилия и Суринам, населението на Гвиана е концентрирано в крайбрежната равнина, която представлява по-малко от 5% от общата площ на страната.
Осемдесет и пет процента от земната площ на страната се състои от обширни непроходими тропически гори, предлагащи малко възможности за мащабно земеделие.
Страната обаче е постигнала продоволствена самодостатъчност не благодарение на уникалните си гори, а чрез максимално използване на ограничената си земеделска земя.
Никола Канън от Кралския селскостопански университет в Глостършир, Великобритания, обяснява, че климатът на крайбрежния регион на Гвиана го прави много подходящ за отглеждане на култури.
Страната е разположена между един и девет градуса северна ширина, близо до екватора, което ѝ осигурява целогодишна топлина, обилни валежи, висока влажност и, най-важното, плодородни глинести почви, натрупани в продължение на хилядолетия.
Но само климатът не е достатъчен, за да обясни успеха на Гвиана. Тайната се крие в начина, по който Гвиана използва ограничената си земеделска земя.
Повече храна с по-малко вложения
Докато по-голямата част от земеделските земи по света отглеждат само една култура в обширни, еднородни полета, фермерите в Гвиана възприемат съвсем различен подход към земеделието.
Те практикуват смесване на култури. Това означава, че отглеждат две или повече култури заедно в едно поле, всяка от които заема своя собствена ниша и използва ресурси по различно време.
Производителите на кокосови орехи засаждат ананаси или домати между младите дървета, докато узряват. Царевицата и соята споделят една и съща почва: соята „фиксира“ азота по естествен път, докато царевицата получава хранителни вещества по различно време на сезона.
Смесеното отглеждане изисква внимателно планиране и подбор на култури, които естествено се допълват взаимно, а не се конкурират. Това може да подобри структурата на почвата, да увеличи плодородието и да помогне за контрол на вредителите, без да е необходимо значително използване на химикали.
Също така, ако едната култура пострада поради времето, вредители или колебания на пазара, другата може да продължи да вирее.
От основни култури като ориз и маниока до широка гама от плодове и зеленчуци, това селскостопанско разнообразие не само изхранва хората, но и активно подхранва почвата на страната.
Според Кенън, смесеното отглеждане на култури може да увеличи добивите с 1,2 до 1,5 пъти в сравнение с отглеждането на една-единствена култура на едно място.
В същото време страната е увеличила производството на храни, без да изчерпва почвените хранителни вещества по-бързо, отколкото се възстановяват, благодарение на метод, известен като регенеративно земеделие.
Животновъдството е интегрирано в системите за отглеждане на култури, а ерозията на почвата се предотвратява чрез поддържане на живи корени в земята през цялата година. Тези методи активно възстановяват здравето на почвата и предотвратяват нейната деградация.
Добър модел за други страни по света
Експертите казват, че Гвиана показва, че малките страни с ограничени ресурси не са обречени на вечна продоволствена несигурност. Със стратегическо мислене и интелигентни подходи, дори страни, изправени пред значителни ограничения, могат да постигнат забележителни резултати в производството на храни.
С нарастването на глобалните предизвикателства, от изменението на климата до геополитическото напрежение, нарушаващо търговията, моделът на производство на храни в Гвиана може да стане по-актуален в световен мащаб.
Гвиана доказва, че това не е просто добра цел за бъдеща продоволствена самодостатъчност за някои страни, а постижима.
Превод и редакция: БЛИЦ
