Д-р Валентин Янев, член на Управителния съвет на Научния институт „Западни покрайнини“, не е бил допуснат да влезе в Сърбия. Той е пътувал за участие в екологична кръгла маса в Босилеград, посветена на евентуалното възстановяване на рудодобива в мина „Караманица“, съобщава БНТ.
В срещата, организирана в Културно-информационния център на българите в Босилеград, е предвидено да участват председателят на Постоянния комитет на Бернската конвенция, еколози от Белград, местни специалисти и представители от България. Сред поканените са Димитър Куманов от сдружение „Балканка“ и д-р Валентин Янев.
Отказ заради оценка за риска
Пред БНТ д-р Янев разказа, че на границата му е бил връчен документ в два екземпляра, с който сръбските власти отказват да го допуснат на територията на страната.
„На границата ми беше отказан достъп, влизане в Република Сърбия. Аз поисках да разбера на какво основание и те ми представиха този документ в два екземпляра. В точка 8 пише, че има отрицателна оценка на риска за сигурността. Има се предвид националната сигурност на Сърбия“, заяви той в разговор с журналиста Иво Никодимов.
На въпрос дали според документа представлява заплаха за сръбската национална сигурност, Янев отговори: „Така излиза“.
По думите му забраната е била наложена за около 12 часа – период, който на практика не му позволява да присъства на екологичната среща.
„Мисля, че се пречи. Стремежът е да не се допусне контакт с групата от Швейцария. Да не бъдат запознати в детайли и в подробности със ставащото“, коментира д-р Янев.
Доклад от близо 30 страници
За кръглата маса той е подготвил доклад от близо 30 страници. В документа са описани предполагаемите вреди за човешкото здраве и околната среда от дейността на мина „Караманица“.
След десетилетия рудодобив мината в момента е затворена, но в района се извършват сондажи с цел проучване на възможностите за започване на нов добив.
„Най-вероятно при откриване на добра жила, удобна за експлоатация, ще се направи опит за рестартиране на мина „Караманица“. Тя е трансгранична мина. Тежко замърсява Босилеградския край и чрез река Драговищица замърсява директно България и по-специално Кюстендилското краище, където реката се влива в Струма и продължава към Гърция“, посочи Янев.
Разследване на журналиста Богдана Лазарова, излъчено в предаването „Следите остават“ по БНТ, също показа опасността от трансгранично замърсяване към България вследствие на дейността на мината.
Данни за тежки метали във водите
В доклада на д-р Янев са включени резултати от изследвания на водите и почвите около Босилеград, извършени в лаборатории в София и Белград.
По думите му резултатите на двете страни съвпадат. Според използваната в Сърбия петстепенна скала водите в повечето притоци и реки под района на „Караманица“ са достигнали пета степен на замърсяване с тежки метали.
„Тук сме свидетели на категорично тежко трансгранично замърсяване, унищожаващо българите от едната страна на границата и тук, в Кюстендилския край“, заяви той.
Посочени са и резултати от анализ на питейна вода, взета от чешма в населено място под мината. Пробата е била проверена за наличие на арсен, който може да бъде страничен продукт при добива на олово, мед и цинк.
„Вода, взета не от поточе, а от чешмата. Изследвана беше за арсен, така ни посъветваха еколозите. Нивото на арсена в питейната вода беше 13 пъти над нормата“, каза д-р Янев.
Твърдения за повече онкологични заболявания
Като лекар той е включил в доклада и анализ на здравословното състояние на населението в района до 2020 г., когато мината все още е работила.
Според представените от него данни отпадъците, рудните остатъци от флотацията и използваните реагенти представляват канцерогенни фактори и могат да влияят пряко върху здравето на хората в Босилеградско.
„През времето, когато мина „Караманица“ работеше, се наблюдаваше рязко повишаване на заболеваемостта и смъртността, предимно от онкологични заболявания“, заяви Янев.
Предишна забрана през 2023 година
Това не е първият случай, при който д-р Валентин Янев не е допуснат да влезе в Сърбия. През 2023 г. той беше спрян на границата, докато пренасяше екземпляри от книгата на Едвин Сугарев „Елегия за Краището – съдбата на българите в Западните покрайнини“.
Тогава сръбските власти иззеха от Българския културен център в Босилеград десетки книги.
