Сърбия обсъжда възможността числеността на армията на страната да бъде увеличена от 28 000 на 30 000 войници. Това заяви миналата седмица сръбският президент Борис Тадич. От своя страна министърът на отбраната Драган Шутановац и началникът на Генералния щаб Здравко Понош казаха, че Сърбия няма да намалява повече числеността на армията си, а напротив, ще я увеличава.
Те мотивираха това между другото и със стремежа към силна армия като гарант за разрешаване на проблема с Косово, пише сръбският вестник “Вечернье новости”. Според военния анализатор Александър Радич “численост от 30 000 души е оправдана предвид политическата ситуация и ситуацията по отношение на сигурността, в която Сърбия се намира. Косово, международният тероризъм и други външнополитически фактори влияят върху числеността на армията”, каза Радич. “Всичко обаче зависи от това дали 2,4 % от националния доход, които отиват за армията, ще бъдат достатъчни. В правителството трябва да съществува разбиране за този проблем”, казва още анализаторът. Друг военен анализатор Зоран Драгишич оценява, че увеличаването числеността на армията е напълно в съответствие с решението за това Сърбия да бъде военно неутрална. “Ако сте неутрални, това означава, че не можете да споделяте своите рискове за сигурността със страни, с които сте в някакъв съюз. В такъв случай трябва сами да поемете много по-големи разходи за собствената си сигурност”, обяснява Драгишич. Той допълва, че решението за военен неутралитет е продукт на предишното правителство и то струва повече от членството в някакъв съюз за сигурност. “Вечернье новости” посочва, че в момента Сърбия има най-голяма армия в сравнение с останалите страни от бивша Югославия. Най-големите армии в съседните страни са тези на Румъния и България, а най-малки – на Черна гора и Албания. Черна гора има около 2 100 войници, Албания – 15 400, докато армията на Румъния с 90 000 войници е най-многобройната. Вестникът посочва, че България има армия от 39 000 души, Унгария – 24 000, а Хърватия - 17 600. Числеността на армията на Босна и Херцеговина е 10 000, а на Македония – 6 800 души. /БЛИЦ
