Секс бунт назрява в Амстердам заради Червените фенери

Емблематичният квартал на Червените фенери в Амстердам скоро може да изчезне. Известен сред местните като De Wallen, в непандемични времена той е пълен с кафенета и публични домове, обикновено е претъпкан с туристи, гледащи секс работниците. В района се намират някои от най-скъпите имоти в Амстердам, но, както протестират жителите, животът там е труден заради масовия туризъм.

Кметът Фемке Халсема от Зелената партия сега иска да премести секс работниците от Червените фенери в сграда, която да се намира извън центъра на града. Точното местоположение все още не е известно. Халсема заяви, че ще й отнеме още три до десет години, но плановете са в процес, тъй като по-голямата част от градския съвет подкрепя предложението.

Халсема, първата жена кмет на Амстердам, заяви, че мерките са необходими, за да се гарантира безопасността на секс работниците. Според нея, те трябва да се справят с агресивни туристи, нелегална секс работа и трафик на хора. Кметът е на мнение, че ако всички работят в една и съща сграда, ще бъде по-лесно да им се осигури подкрепа.

Но асоциациите на секс работниците не мислят,  че работата извън De Wallen би била по-безопасна. Куирини Ленкийк, председател на SekswerkExpertise - мрежа от секс работници, адвокати и изследователи - е загрижена за прецедента, създаден от други градове.

"Това се случи с Het Nieuwe Zandpad, бивш квартал на Червените фенери, в Утрехт", казва тя пред VICE. "Преди години  публичните домове там затвориха, но плановете за преместването на секс работниците така и не се осъществиха."

В резултат на това много от тях работят незаконно в небезопасни райони.

През 2000 г. Холандия направи секс работата легална. Сега професионалистите трябва да се регистрират в Холандската търговска камара, за да могат да плащат данъци и да получат лиценз. След като се регистрират, им е позволено да наемат място в публичен дом, което може да струва много. Бордеите също трябва да получат лиценз от местните гвласти. Ето защо градовете в Холандия могат, а и често го правят, да затворят съоръжения за секс работа, ако подозират, че собственикът им е замесен в престъпни дейности.

Секс работничката Ивет Лурс, която се кандидатира за местно правителство, не смята, че плановете на съвета за Червените фенери са с умисъл за доброто на секс работниците. Без помещение под наем може да се наложи хората да работят без лиценз, което ще ги изложи на риск. "Някои клиенти злоупотребяват с властта си над нелегални секс работници", каза Лур. "Те знаят, че не могат да отидат в полицията." По нейно мнение работата по прозорците е по-безопасна. "Но тези места вече масово изчезват", каза тя.

Нидерландският вестник De Volkskrant съобщава, че новият център на Амстердам ще предлага около 100 работни места, около една трета от 290-те стаи на De Wallen. Също така не е ясно колко секс работници ще бъдат таксувани за наем или как ще бъде финансиран проектът, тъй като Агенцията за пазарни проучвания SITE посочи, че градът вероятно ще трябва да разчита на частни инвеститори за финансиране на строителството.

"Банките няма да се интересуват без гарантирана възвръщаемост на инвестициите", каза Лур. "Халсема всъщност продава цялата секс индустрия в Амстердам на няколко частни инвеститори.“

Проучване от 2019 г. на профсъюза на секс работниците Red Light United установи, че 90% от от тях искат да останат в De Wallen. Те се страхуват, че ще загубят клиенти, ако се преместят, а и местоположението на квартала им носи международни клиенти. Ленкийк от SekswerkExpertise казва, че някои работници предпочитат по-тих публичен дом с местна клиентела, но "не зависи от общината да направи този избор".

"Не съм против създаването на еротичен център", казва Мери, която работи в De Wallen от 2016 г. "Проблемът е, че той ще замени De Wallen, вместо да добавя опсии към него." Тя споделя, че й харесва да работи в квартала, защото оживените тълпи осигуряват анонимност на секс работниците и ги карат да се чувстват в безопасност, след като спрат да работят. "Можете да излезете в 5 сутринта, без да бъдете забелязани. Просто се смесвате с тълпата", каза тя.

По време на тяхната смяна видимостта на секс работниците през прозорците е голям плюс. "Полицията и социалните работници редовно се отбиват", казва тя, "И секс работниците могат да се поздравяват от прозорците." Витрините също позволяват на работниците да погледнат клиентите си, преди да влязат, и на колегите да следят един за друг. "Споделяме информация с целия квартал", каза Мери. "Страхувам се, че тази общност ще бъде загубена в нова среда."

Основната грижа на градския съвет е туризмът в района. И все пак проучване на младите чуждестранни туристи от община Амстердам през 2020 г. установи, че само 3 процента вече няма да отидат в De Wallen, ако няма секс работници. В квартала има и други туристически атракции, като кафенета и барове. В същото проучване мнозинството от анкетираните заявиха, че няма да посещават центъра за сексуална работа, който кметът иска да построи.

Въпреки че Холандия легализира секс работата, професията остава силно заклеймена. Мери се притеснява, че ограничаването на секс работата до зазидана сграда, която не може да се види, само ще затрудни хората да мислят за нея като за валидна професия, заслужаваща уважение. "Никога няма да можем да променим образа на секс работник, който е жертва, вместо някой, който притежава собственото си тяло", каза тя.

Доклад за 2019 г. на My Red Light също установява, че премахването на секс работници от De Wallen няма да повлияе на туризма. И все пак Амстердам се опитва да направи това многократно. През 2007 г. общината стартира "Проект 1012", кръстен на пощенския код на квартала, като затвори много кафенета и бордеи, за да ги замени с бутици и модни ателиета. Намерението е било да се намали престъпността, но доклад на Сметната палата на Амстердам по-късно е установил, че нивата на престъпност не се променят.

Плановете за джентрифициране на район 1012 бяха поставени на пауза и възобновени, след като кметът Фемке Халсема встъпи в длъжност през 2018 г. Нейната администрация излезе с четири сценария, единият от които предлага преместване на секс работниците. Халсема каза пред VICE World News, че все още нищо не е финализирано и подчерта, че това е само една от опциите. Информационният център за проституция обаче, който предоставя ресурси на всеки, който се интересува от сексуалната работа, получава писмо през ноември 2020 г., в което се посочва, че повечето членове на съвета искат да продължат напред с преместването.

Ленгкек казва, че гласовете на секс работниците са до голяма степен маргинализирани в процеса на вземане на решения. "От време на време получаваме покана да се срещнем със съвета, но обикновено отзивите ни попадат в от глухата страна", споделя тя. "Предложихме да построим център за секс работа до De Wallen, но те не ни чуха."

Мери също е разочарована. "Не бихме могли да сме по-ясни относно негативните последици", казва тя.

Труженичката Фелиция Анна, която се е е срещала със съвета, смята, че цялата законна система за секс работа не е фокусирана около нуждите на секс работниците. Например градът често оправдава реформите в областта като опит за борба с трафика на хора. Но ако собственик на публичен дом подозира, че секс работник, наемащ стая в заведението му, е бил подложен на трафик и иска да съобщи за това на полицията, той рискува да бъде глобен с 25 000 евро или да загуби разрешителното си, тъй като просто е свързан с трафик на хора по някакъв начин. Това е част от политиката на града за нулева толерантност към трафикантите, но в крайна сметка "активно обезсърчава хората да докладват за експлоатация", според Фелиция Анна.

"Идеята, че центърът за сексуална работа е по-безопасен  очевидно не се основава на мненията на секс работниците", каза Лур.