Симеон Николов: Задава се нов конфликт в Южнокитайско море

След 15 юни в Китай влиза в сила нов закон, според който чужденци ще бъдат арестувани, ако се намират в частите на Южнокитайско море, претендирани от Пекин. Това може да бъде повод за пряка военна конфронтация със САЩ. Според Asia Times това може да се случи още следващата седмица.

Основание за такава прогноза дават и зачестилите инциденти между Китай и Филипините, при които е имало сблъсъци между големи китайски кораби и филипинската  брегова охрана. 

При евентуални жертви Филипините със сигурност ще се обърнат за помощ към своя голям съюзник САЩ, позовавайки се на Договора за взаимна отбрана. Президентът Байдън наскоро потвърди отново своята „желязна подкрепа“ за бившата американска колония. А американски военни кораби и в момента патрулират в региона, за да наложат свободата на корабоплаването. От друга страна Китай, за да задържи чужд кораб ще трябва да използва оръжие.

На завършилата международна годишна конференция „Диалог Шангри-Ла“ в Сингапур китайският министър на отбраната и президентът на Филипините вече кръстосаха шпаги, но изглежда медиите подцениха този момент. На същата среща министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин подчерта, че Индо-Тихоокеанският регион остава приоритет за САЩ, въпреки конфликтите в Европа и Близкия изток.

Китайският генерал Дзин Джиенфън му отговори, че американската индо-тихоокеанска стратегия е насочена към „създаване на разделение, провокиране на конфронтация и подкопаване на стабилността“.
Напрежението в Южнокитайско море съвпада по време и с връх на ескалацията между САЩ и Китай по повод на Тайван.

Според „Ню Йорк Таймс“ министърът на отбраната на Китай генерал адмирал Донг Джун е заплашил: „Всеки, който се осмели да отдели Тайван от Китай, ще бъде смазан и ще насърчи собственото си унищожение“.

През май т.г. Китай проведе мащабни военни учения в Пролива като сериозно предупреждение срещу намеса и провокация от външни сили. Това пренасочи вниманието на света към „третия фронт“, конфликт, замразен, но винаги готов да избухне.

Безспорно е, че с прилагането на този закон за морските пространства Китай демонстрира твърдост, но той може да има и по–далечен замисъл:
Провокирането на такъв конфликт би отвлякло сили и внимание на американската страна и оправдало предоставянето на по-голямата част от ангажиментите на Европа към войната в Украйна. 

Същевременно очертаващата се загуба в Украйна, замразяване на конфликта и евентуални преговори, биха могли да бъдат оправдани с новия такъв в Южнокитайско море, което е особено важно за Байдън преди изборите през ноември.

Освен това, стана ясно, че западната военна индустрия не е в състояние да захранва с боеприпаси една пряка война с Русия през следващите 3–4 години, което предполага интерес към нейното временно замразяване. 

Друг ефект от американска гледна точка, разбира се, е отклоняването на подкрепата на Китай за Русия във войната в Украйна. Нещо повече, война с Китай ще блокира икономическия излаз на санкционираната отвсякъде Русия. Въпросът със сигурност е бил обсъждан с президента на Русия при неговото посещение в Пекин, макар че това бе скрито зад общата фраза за сигурността в региона.
 
В случай на ескалация САЩ и техните съюзници, могат да наложат строги икономически санкции срещу Китай. Подобни санкции могат да имат сериозни последици за световната икономика.

Готови ли са обаче САЩ за такъв нов конфликт, като се има предвид, че основна роля в него ще играят американския и китайския флот?

Американските военни официално признават, че изостават от Китай и Русия в усъвършенстване способностите на военноморските си сили. Именно затова през 2023 г. създадоха програма за хиперзвукови нападателни системи /HALO/, която има за цел да оборудва надводния и подводен флот с хиперзвукови противокорабни ракети.

Това е в съответствие с по-широкия интерес на американската армия към хиперзвуковата технология, както се вижда в хиперзвуковата атакуваща крилата ракета (HACM) на ВВС. Все пак САЩ може да се сблъскат с дефицит на хиперзвукова огнева мощ спрямо Китай и Русия, които вече са тествали и използвали хиперзвукови оръжия. А срокът в американската програма за готовност на тези оръжия е 2029 година!

Китай вече има хиперзвукова противокорабна ракета YJ-21, с която извърши тестово изстрелване от крайцер тип 055 през април 2023 г. YJ-21 може да лети със скорост шест пъти по-висока от скоростта на звука, с терминална скорост десет пъти по-бързо от звука, което прави почти невъзможно прихващането.

Русия е използвала своята хиперзвукова ракета "Циркон" във войната в Украйна. Тя има обсег от 1000 километра и се движи със скорост девет пъти по-висока от скоростта на звука. Досега е изстрелвана от два военни кораба, фрегатата „Адмирал Горшков“ и подводницата „Северодвинск“.

Към януари 2024 г. Военноморските сили на САЩ все още разчитат на ракети с висока дозвукова скорост като Harpoon, Naval Strike Missile (NSM) и Tomahawk, което поставя САЩ в неизгодно положение спрямо техните противници с хиперзвуково въоръжение.