Системата „работя на черно, но получавам социални помощи“ набира все по-голяма скорост в Германия. Докато германската икономика отслабва, нерегистрираният труд процъфтява, а германското правителство подготвя контрамерки.
Германската икономика от години отбелязва спад, а за 2025 г. не се очаква значителен ръст – прогнозира се едва малък плюс. В същото време процъфтяват „работата на черно“ и други икономически дейности в сянка, които не са декларирани. Какво обаче стои зад факта, че делът на сивата икономика в общото икономическо представяне на Германия е нараснал с повече от единадесет процента само за една година?
През 2024 г. делът на сивата икономика възлиза на 482 милиарда евро, което е най-високото ниво през последните десет години и надхвърля дори федералния бюджет. За 2025 г. икономистът Фридрих Шнайдер от Университета в Линц прогнозира по-нататъшен ръст – до 511 милиарда евро, което би представлявало ново увеличение от 6,1 процента.
Шнайдер се занимава с този феномен повече от 40 години. Вместо термина „работа на черно“, той предпочита термина „сива икономика“:
„Това са икономически дейности, които са законни – като ремонт на автомобили или почистване – но се извършват извън държавата, без плащане на данъци и социални осигуровки“, обяснява Шнайдер в интервю за Дойче Веле. Законовите разпоредби като минимална работна заплата или максимално работно време се заобикалят.
В сравнение с брутния вътрешен продукт (БВП), Германия с дял на сивата икономика между единадесет и дванадесет процента заема средна позиция сред индустриалните държави. Румъния например отбелязва дял от 30 процента, а Гърция – 22 процента. За изчисляване на обема на сивата икономика, Шнайдер сравнява количеството пари в обращение с регистрираните икономически дейности.
Намаляваща данъчна дисциплина и „данъчен бунт“
Какви са основните причини за нарастването на работата на черно и сивата икономика? Тук на преден план излиза усещането на гражданите, че плащат прекалено високи данъци и осигуровки, подчертава Шнайдер.
"В Германия имаме ситуация, при която влаковете функционират лошо, много мостове по магистралите са повредени и трябва да бъдат ремонтирани, което причинява дълги задръствания и чакане. Ако гражданите чувстват, че за парите, които плащат, не получават адекватна услуга от държавата, тогава спада техният данъчен морал, т.е. готовността им да плащат данъци", казва Шнайдер.
Шнайдер не се изненадва, че много хора работят на черно. За него работата на черно е „данъчен бунт на малкия човек“. Не става въпрос, казва той, за голямо укриване на данъци. „При учителите това са частни уроци, при керемидчиите това е „на черно“ обзаведена баня.“
Ако данъчното бреме е високо, но услугите, предоставяни от държавата, са на високо ниво, това все още може да бъде прието, смята Шнайдер. „Но в Германия имаме ситуация, при която данъците и вноските за труд са много високи, а това, което държавата предлага в замяна в много сегменти, е крайно незадоволително.“
Във времена, когато безработицата расте, когато има по-малко поръчки и няма извънреден труд, когато се съкращава работното време и смените – тогава, казва Шнайдер, настъпва времето за работа на черно.
Засегнатите казват: сега имам по-малко пари, но все пак искам да отида на почивка или да си позволя нещо. Най-лесният начин да се компенсира това е работата на черно. „И това именно наблюдавам вече повече от 40 години. Когато икономиката отслабва, сивата икономика процъфтява.“
Печеливша комбинация от социални помощи и работа на черно
Критиците твърдят, че високите социални помощи в Германия насърчават работата на черно. След като социалната помощ е била увеличена на 1 януари 2024 г. с повече от дванадесет процента, според данни на Шнайдер „приблизително 88 000 до 100 000 души са напуснали своите почасови работни места – именно онези работни места, за които отчаяно търсим работна сила“.
Повече от една трета от федералния бюджет вече се заделя за сектора на труда и социалните помощи. За 2025 г. министърът на труда Бербел Бас, според данни на Бундестага, предвижда разходи за социални помощи от почти 52 милиарда евро – около пет милиарда повече от предходната година.
От тях около 29,6 милиарда евро са предназначени за месечни плащания на 5,64 милиона потребители. За разходи за жилище и отопление са планирани около 13 милиарда евро, а останалото отива за мерки за интеграция и административни разходи.
Дискусията за разходите е в разгара си: федералният канцлер Фридрих Мерц (ХДС) предложи ограничаване на паричната добавка за наеми и жилища за ползващите социална помощ, наречена Bürgergeld, което беше остро критикувано от части на ГСДП и опозицията.
Междувременно самата министър Бас, която е социалдемократ, призна, че държавната помощ привлича и престъпници. В интервю за списание "Щерн" тя говори за „мафиотски структури“, когато става въпрос за социални измами. Тя описва експлоататорски структури, чрез които хора от чужбина се довеждат в Германия. Там престъпниците ги наемат на черно, докато едновременно с това подават заявления за социални помощи.
„Частен модел за комбиниран доход“
Маркус Карбаум често се е сблъсквал с тази комбинация от работа на черно и социални измами. Като консултант, който провежда обучения за търсене на работа за ползватели на социални помощи в района на Берлин, той нарича тази смес от легален труд, работа на черно и Bürgergeld „частен модел за комбиниран доход“.
Има работодатели, които предлагат на служителите си твърде малко часове, за да могат да живеят нормално, казва Карбаум в разговор с DW. Частният комби-модел се състои от три компонента: редовна работа на непълно работно време или мини-работа, допълнителни доходи на черно – особено в сектори като гастрономията – и съвет от работодателя към служителя: „Това, което ти още не достига, вземи от Бюрото по труда.“ Това са трите съставни компонента на системата, които Карбаум често е виждал на практика.
Структурна измама и мерки за противодействие
Към това се добавя и определено усещане за „право“, посочва Карбаум. „Имам право на социална помощ. Не ми отнемайте това право сега“ – така би могъл да се опише този манталитет, казва той.
Срещал е хора, които идват на обучения с автомобил, имат най-новия смартфон и му разказват как веднъж годишно – което бюрото по труда формално разрешава – цялото семейство отива на почивка в чужбина.
Това формално не е предвидено за получатели на социална помощ Bürgergeld, „но на практика се случва. Става въпрос за отделни случаи, не за мнозинството“, подчертава Карбаум. „Въпреки това се случва и това със сигурност е индикатор, че става въпрос за структурна измама“, добавя той.
За да се противодейства на това, е необходим по-голям обмен на данни, казва Карбаум. Това планира и управляващата коалиция – например, по-добър обмен на информация между бюрото по труда и митническата администрация, която е отговорна за борбата срещу работата на черно, съобщава Biznis.ba.
Превод и редакция: БЛИЦ
