Северна Македония работи по устойчиво решение за отблокиране на своя европейски път. Това заяви външният министър на страната Тимчо Муцунски, като посочи, че властите в Скопие са очертали ясно въпросите, по които не са готови да преговарят, предаде БГНЕС.
Скопие продължава да търси трайно решение, което да отблокира европейската перспектива на страната.
Това съобщи министърът на външните работи на Северна Македония Тимчо Муцунски, цитиран от БГНЕС. Той посочи, че кабинетът е определил ясно своите червени линии, позиции и въпроси, по които не съществува готовност за отстъпки при преговорите.
Изявлението на Муцунски отново показва, че в Скопие липсва политическа готовност за изпълнение на договорената рамка за преговори с ЕС. През последните две години от ръководството на Съюза не веднъж напомняха, че началото на реалните преговори зависи от изпълнението от страна на Северна Македония на всички ангажименти, залегнали в европейския консенсус от 2022 година.
„Работим върху решение, но ще повторя, не решение на всяка цена и не решение, което само по себе си няма да бъде устойчиво и което ще създаде рискове да се окажем отново в тази ситуация, в която се намираме сега“, заяви Муцунски в интервю за агенцията МИА.
Попитан за упреците на опозицията, че страната не напредва по пътя си към Европейския съюз, той отговори, че „опозицията трябва да започне да живее в рамките на реалността, а реалността е, че нейната всепозволеност и липсата на капацитет да види дългосрочните последици от случилото се през 2021 и 2022 г. ни доведоха до тази позиция, в която се намираме сега“.
Външният министър заяви: „Те имат легитимното право, бих казал, да предоставят критика и позиция по почти всичко. Това е и функцията на опозицията в една парламентарна демокрация, да критикува, да дава своя принос.
Но в областта на външната политика смятам, че това е областта, в която те трябва да се извинят на гражданите за всички грешки, които са допуснали през този седемгодишен период на управление, и да дадат безрезервна подкрепа на правителството, за да може то да си възвърне позициите на страната и да работи за създаването на система, в която най-накрая ще имаме предвидимост по европейския път“.
Освен това той посочи, че ако „френското предложение“ наистина е толкова добро, не би имало различни тълкувания за това какви точно са задълженията на Северна Македония.
„Някои от тези хора, които сега са на ръководни позиции в България, в областта на външната политика, са били на ръководни позиции през този период и си спомнят точно какво им е било обещано. Така че, тези хора от опозицията, и тук говоря колективно от името на представители на ДСИ и представители на СДСМ, или са забравили какво са правили в този период на 2021, 2022 г., или искат да манипулират вътрешната ни македонска общественост за дребни политически точки, но едновременно с това подкопават позициите на държавата.
Ето защо казвам, легитимно е, критикувайте каквото си мислите, но поне в областта на външната политика позволете на това правителство да продължи да прави това, което прави, защото трябва да бъдем обективни, че чуваме и различни послания от високопоставени представители на държавите-членки на Европейския съюз, че трябва да се поемат някои допълнителни задължения към страната ни, за да се гарантира предвидимостта на европейския ни път“, посочи Муцунски.
През 2022 г. Северна Македония се съгласи с така наречения „френски модел“, който получи одобрението на всички държави членки на Европейския съюз. Иначе казано, това не е двустранен спор между Скопие и София, нито е форма на блокада от българска страна. Съгласно Преговорната рамка, преди Скопие и ЕС да пристъпят към същинските преговори, българите трябва да получат място в конституцията на Северна Македония.
Отделно от това страната е задължена да изпълнява Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България, подписан през 2017 г., заедно с двата протокола, приети към него.
Съгласно протокола от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи преди три години, Скопие се ангажира да проведе следващата междуправителствена конференция с ЕС само след като включи българите сред държавотворните народи. Това трябва да стане чрез промени в преамбюла и в два члена от македонската конституция.
В същия документ правителството на Република Северна Македония потвърждава своя ангажимент, че нито една разпоредба от нейната конституция не може, нито трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. По този начин де факто и де юре Скопие се отказва от претенции за признаване на „македонско малцинство“ в България.
Протоколът включва и клаузи за противодействие на говора на омразата, насочен срещу българите и България, за реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония, както и за отваряне на архивите на бившите югославски служби.
По време на последното си посещение в Скопие председателят на Европейския съвет Антонио Коща неколкократно заяви, в присъствието на Мицкоски, че Северна Македония е длъжна да изпълни вече поетия ангажимент за конституционни промени.
