Словения отхвърли на национален референдум легализирането на асистираното самоубийство. Вотът се проведе в неделя, а резултатите показват ясно разделено общество, предават световните агенции.
Непоносимо страдание
През юли 2024 г. словенският парламент прие закон, позволяващ на неизлечимо болни хора, изправени пред непоносимо страдание и без перспектива за подобрение, да прекратят живота си с медицинска помощ.
Мярката беше подкрепена след консултативен референдум, проведен паралелно с изборите за Европейски парламент.
Противниците
Противниците на закона – сред тях Католическата църква, консервативни партии и различни граждански организации – успяха да съберат над 40 000 подписа за ново гласуване. Така въпросът отново беше поставен пред словенците:
"Подкрепяте ли влизането в сила на закона за асистираното прекратяване на живота, одобрен от парламента на 24 юли 2025 г.?"
При почти окончателни резултати (99,8% преброени бюлетини) 53% от избирателите са гласували "против", а 47% – "за". Избирателната активност е 41%.
Вотът на практика блокира прилагането на закона за поне една година, но не го отменя окончателно – парламентът може да внесе нов проект след 12 месеца.
Асистираното самоубийство вече е разрешено в няколко европейски държави, сред които Швейцария и Австрия.
Реакциите в Словения бяха поляризирани.
"Състраданието спечели", заяви активистът Алеш Примъц – основен опонент на закона.
"Словения отхвърли здравната, пенсионната и социалната реформа на правителството, основана на смърт чрез отравяне", каза още той.
Премиерът Роберт Голоб коментира, че общественият дебат не приключва: "Резултатът не отменя предизвикателствата. Това винаги е било въпрос на достойнство, човешки права и индивидуален избор."
Законът беше предложен от управляващите – "Свобода", "Социалдемократи" и "Левица", и подкрепен от организацията "Сребърна нишка". Той предвиждаше психически здрави пациенти в терминално състояние или с непоносими болки да имат право сами да приложат смъртоносно лекарство след решение на двама лекари и задължителен консултативен период. Процедурата изрично не важи за хора с психични заболявания.
Поддръжниците на закона настояват за правото на "достойна смърт", докато опонентите подчертават, че държавата трябва първо да осигури висококачествени палиативни грижи и че подобна практика е в противоречие с конституцията.
