Сорос се надява Омикрон да погуби Китай

Милиардерът Джордж Сорос излезе с поредните си крайно интересни коментари за ситуацията на световната сцена. Той публикува своята програмна реч в Института Хувър от 31 януари 2022 година на своя уебсайт, съобщават от Фокус.

2022-ра ще бъде критична година в историята на света. След няколко дни започват зимните Олимпийски игри в Китай - най-мощната авторитарна държава в света. Подобно на Германия през 1936 година, той ще се опита да използва този спектакъл, за да пропагандира победата на своята система на стриктен контрол.

Вече сме близо, или дори сме стигнали, до важни решения, които ще определят посоката, в която ще върви светът. Изборите в Германия вече се проведоха, изборите във Франция ще се проведат през април 2022 г. През същия месец избирателите в Унгария – въпреки малките шансове – могат да отстранят друг авторитарен владетел от властта. Заедно с решението на Путин дали да нахлуе в Украйна, тези събития ще помогнат да се определи съдбата на Европа.

През октомври 20-ият партиен конгрес на Китай ще реши дали да даде на Си Дзинпин трети мандат като генерален секретар на партията. След това САЩ ще проведат решаващи междинни избори през ноември.

Изменението на климата ще остане основно политическо предизвикателство за света, но доминиращата геополитическа характеристика на днешния свят е ескалиращият конфликт между две системи на управление, които са диаметрално противоположни една на друга. Затова нека да дефинирам разликата възможно най-просто.

В едно отворено общество ролята на държавата е да защитава свободата на личността. В затвореното общество ролята на индивида е да служи на управниците на държавата.

Като основател на Фондациите Отворено Общество, очевидно съм на страната на отворените общества. Но най-важният въпрос сега е коя система ще надделее?

Всяка има силни и слаби страни. Отворените общества освобождават творческата и иновативна енергия на хората, затворените концентрират властта в ръцете на еднопартийната държава. Това са силните страни. Слабостите са по-специфични за местните и регионалните условия. Например отношенията между Европейския съюз и неговите държави-членки все още се развиват.

ЕС трябва да защити Литва, която призна Тайван, от неофициална блокада от Китай, но ще го направи ли? Победата на отворените общества не може да се приема за даденост в един свят, клатушкащ се на ръба на военна агресия, както в Украйна, така и в в Тайван.

Президентът Байдън като цяло е приел правилните политики. Той каза на Путин, че Русия ще плати висока цена, ако той нападне Украйна, но САЩ няма да влязат във война, за да защитят Украйна. Ако Путин атакува, най-тежкото му наказание ще бъде по-голямото трансатлантическо сътрудничество. Байдън няма да направи никакви едностранни отстъпки, но се интересува от намиране на мирно решение. Изборът е на Путин.

В същото време Байдън даде да се разбере на Си Дзинпин, че ако той използва сила срещу Тайван, Китай ще трябва да се изправи не само срещу САЩ, но и с по-голям съюз, съставен от AUKUS, тоест Австралия, Обединеното кралство и САЩ и QUAD, което е САЩ, Япония, Австралия и Индия, заедно с редица други потенциални съюзници, които все още не са се ангажирали напълно със съвместни действия, като Южна Корея и Филипините. Япония е страната, която най-пълно се е ангажирала да защитава Тайван.

От друга страна, Си Дзинпин заяви, че е решен да отстоява суверенитета на Китай над Тайван със сила, ако е необходимо. Той отделя огромни средства за въоръжение. Наскоро той изненада света, като демонстрира хиперзвукова управляема ракета.

САЩ нямат нищо сравнимо и не възнамеряват да се конкурират. Мисля, че това е правилната политика, защото хиперзвуковото постижение на Си Дзинпин не променя баланса на взаимно гарантираното унищожение, което ще спре враговете да се атакуват един друг. Ракетата е просто пропагандна победа. И все пак войната между САЩ и техните врагове стана по-вероятна и това не е приятна тема за разглеждане.

Напоследък си задавах въпроса как възникна сегашната ситуация? Когато се впуснах в това, което наричам моя политическа филантропия през 80-те, американското превъзходство не беше под въпрос. Това вече не е така. Защо?

Част от отговора може да се намери в технологичния прогрес, повечето от който се основава на изкуствен интелект или ИИ, който беше в начален стадий през 80-те години на миналия век.

Развитието на AI и възходът на социалните медии и технологичните платформи се развиваха заедно. Това създаде много печеливши компании, които станаха толкова мощни, че никой не може да се конкурира с тях, но те могат да се конкурират помежду си.

Тези компании доминират в световната икономика. Те са многонационални и техният обхват се простира до всяко кътче на света. Всички можем да ги посочим: Facebook, Google, Apple и Amazon. Подобни конгломерати има и в Китай, но имената им са по-малко известни на Запад.

Това развитие имаше дълбоки политически последици. Това изостри конфликта между Китай и Съединените щати и му придаде изцяло ново измерение.

Китай превърна своите технологични платформи в национални шампиони; САЩ са по-колебливи да направят това, защото се притесняват за ефекта им върху свободата на индивида. Тези различни нагласи хвърлят нова светлина върху конфликта между двете системи на управление, които САЩ и Китай представляват.

На теория ИИ е морално и етично неутрален; може да се използва за добро или лошо. Но на практика ефектът му е асиметричен.

ИИ е особено добър в създаването на инструменти за контрол, които помагат на репресивните режими и застрашават отворените общества. Интересното е, че коронавирусът засили предимството на репресивните режими, като узакони използването на лични данни за целите на обществения контрол.

С тези предимства човек може да си помисли, че Си Дзинпин, който събира лични данни за наблюдение на своите граждани по-агресивно от всеки друг владетел в историята, ще бъде успешен. Той определено мисли така и много хора му вярват. Бих искал да обясня защо това не е така. Това ще изисква миниатюрна история на Китайската комунистическа партия или ККП.

Първият човек, който доминира в ККП, Мао Дзедун, отприщи Големия скок напред, който причини смъртта на десетки милиони хора. Това беше последвано от Културната революция, която унищожи традиционната култура на Китай чрез измъчване и убийство на културния и икономически елит.

От тази суматоха се появи нов лидер, Дън Сяопин, който призна, че Китай ужасно изостава от капиталистическия свят. Неговото мото беше „Скрий силата си и чакай времето си“. Той покани чужденци да инвестират в Китай и това доведе до период на чудесен растеж, който продължи дори след като Си Дзинпин дойде на власт през 2013 г.

Оттогава Си Дзинпин направи всичко възможно, за да разруши постиженията на Дън Сяопин. Той постави частните компании, създадени при Дън, под контрола на ККП и подкопа динамизма, който ги характеризираше. Вместо да позволи на частните предприятия да разцъфтят, Си Дзинпин представи своята собствена „китайска мечта“, която може да се обобщи с две думи: пълен контрол. Това имаше катастрофални последици.

За разлика от Дън, Си Дзинпин е истински вярващ в комунизма. Мао Дзедун и Владимир Ленин са негови идоли. На честването на 100-годишнината на ККП той беше облечен като Мао, докато останалата част от публиката носеше бизнес костюми.

Съгласно правилата за наследяване, установени от Дън, мандатът на Си Дзинпин трябва да изтече през 2022 г. Но той, вдъхновен от Ленин, придоби твърд контрол над военните и всички други институции за репресии и наблюдение. Той внимателно е хореографирал процеса, който ще го издигне до нивото на Мао Дзедун и Дън Сяопин и ще го направи доживотен владетел. За да постигне това, Си трябваше да направи ново тълкуване на историята на ККП, за да покаже, че това логично ще доведе до назначаването му за поне още един мандат.

Си Дзинпин има много врагове. Въпреки че никой не може да му се противопостави публично, защото той контролира всички лостове на властта, в ККП назрява битка, която е толкова остра, че намира израз в различни партийни публикации. Си е атакуван от онези, които са вдъхновени от идеите на Дън Сяопин и искат да видят по-голяма роля на частното предприятие.

Самият Си Дзинпин вярва, че въвежда система на управление, която по своята същност превъзхожда либералната демокрация. Но той управлява чрез сплашване и никой не смее да му каже това, което той не иска да чуе. В резултат на това е трудно да се разклатят неговите вярвания, дори когато пропастта между неговите вярвания и реалността става все по-голяма.

Китай е изправен пред икономическа криза, съсредоточена върху пазара на недвижими имоти, който е основният двигател на растежа след идването на Си Дзинпин на власт през 2013 г.

Моделът, на който се основава бумът на недвижимите имоти, е неустойчив. Хората, които купуват апартаменти, трябва да започнат да плащат за тях още преди да бъдат построени. Така че системата е изградена на кредит. Местните власти извличат по-голямата част от приходите си от продажба на земя на все по-високи цени.

В крайна сметка цените трябваше да се покачат отвъд нивото, което обикновените хора могат да си позволят. Това се случи в средата на 2021 г. Дотогава бумът нарасна до нездравословни размери. Той представляваше близо 30% от икономиката и изяждаше все по-голямо количество кредити.

След постепенно ускоряване, бумът на имотите приключи с гръм и трясък. Цените на жилищната земя през юни 2021 г. бяха с повече от 30% по-високи в сравнение с предходната година. Властите се опитаха да забавят темпото и наредиха на банките да не увеличават кредитирането за жилищни имоти.

Директивата имаше обратен ефект от предвиденото. Това затруднява най-големия и най-мощния разработчик, Evergrande, да изпълни задълженията си. Подизпълнителите, които не са получавали заплащане, спряха да работят, а хората, които са закупили апартаменти, започнаха да се притесняват, че може никога да не получат домовете, за които плащат.

Когато през септември започна основният сезон на продажбите, имаше много повече продавачи, отколкото купувачи. За известно време почти нямаше сделки на обявените цени, но днес цените на земята и апартаментите започват да падат. Това ще обърне много от тези, които инвестираха по-голямата част от спестяванията си в недвижими имоти, срещу Си Дзинпин.

А сега в Evergrande има синдик и други разработчици са изправени пред подобна съдба. Кредиторите на Evergrande започнаха да се борят за подобряване на позицията си при получаване на разпределения за несъстоятелност. Съдилищата поеха отговорността и първият им ход беше да защитят подизпълнителите, които наемат около 70 милиона работници мигранти.

Остава да видим как властите ще се справят с кризата. Може да са отлагали решението й твърде дълго, защото доверието на хората сега е разклатено. Си Дзинпин разполага с много инструменти за възстановяване на доверието – въпросът е дали ще ги използва правилно. Според мен второто тримесечие на 2022 г. ще покаже дали е успял. Сегашната ситуация не изглежда обещаваща за Си.

Китай също е изправен пред сериозен демографски проблем, който е тясно свързан с имотната криза. Раждаемостта е много по-ниска от публикуваните данни. Експертите изчисляват, че реалното население е с около 130 милиона по-ниско от официалната цифра от 1,4 милиарда. Това не е широко известно, но ще влоши кризата с недвижимите имоти, ще доведе до недостиг на работна ръка, фискално напрежение и забавяне на икономиката.

Си Дзинпин се сблъска със сериозни проблеми и около ваксините. Китайските ваксини са проектирани да се справят с Уханския вариант, но светът сега се бори с други варианти, първо Делта, а сега Омикрон. Си Дзинпин не би могъл да признае това, докато чака да бъде назначен за трети мандат. Той го крие от китайския народ.

Всичко, което Си Дзинпин може да направи сега, е да наложи политика на „нулев Covid“. Това включва тежки блокирания при най-малкия признак на огнище, но това има отрицателен ефект върху икономическата активност. Освен това причинява тежки затруднения на хората, които незабавно са поставени под карантина и където и да се намират, техните оплаквания не могат да бъдат заглушени.

Омикрон заплашва да погуби Си Дзинпин. Той е много по-заразен от всеки предишен вариант, въпреки че е много по-малко вреден за всички, които са били правилно ваксинирани. Но китайците са ваксинирани само срещу Уханския вариант и виновната тайна на Си Дзинпин трябва да бъде разкрита или по време на Зимните олимпийски игри, или скоро след това.

Омикрон влезе в Китай главно през пристанищния град Тиендзин, който е на 30 минути с високоскоростна железница до Пекин. Досега той се е разпространил във все по-голям брой градове в Китай. Вече не е под контрол.

Тъй като Зимните олимпийски игри са проект за престиж на Си Дзинпин, администрацията полага невероятни усилия, за да постигне успех. Състезателите са херметически изолирани от местното население, но няма смисъл да се продължават тези усилия след събитието. Едва ли е вероятно блокирането в целия град да сработи срещу толкова заразен вариант като Омикрон.

Това е очевидно в Хонконг, където огнището на Омикрон изглежда все по-сериозно. И все пак цената на „нулевия Covid“ нараства всеки ден, тъй като градът е изолиран от останалия свят и дори от Китай. Хонконг подчертава по-широкото предизвикателство, които Омикрон представлява за Си Дзинпин.

Той се опита да наложи пълен контрол, но не успя. Предвид силната опозиция в рамките на ККП, внимателно хореографираното издигане на Си Дзинпин до нивото на Мао Дзедун и Дън Сяопин може никога да не се случи.

Трябва да се надяваме, че Си Дзинпин може да бъде заменен от някой по-малко репресивен у дома и по-мирно настроен в чужбина. Това ще премахне най-голямата заплаха, пред която са изправени отворените общества днес и те трябва да направят всичко по силите си, за да насърчат Китай да се движи в желаната посока.