Когато Емануел Джонатан Окело решил да отвори ресторант, той знаел точно какво ще включва менюто му: „Ролекс“.
„Има една популярна поговорка: в Уганда не носим Ролекс, ние го ядем“, казва той. Днес това е национално ястие в източноафриканската страна и извън нея. Скромната улична храна носи името си от начина, по който се приготвя от яйца и индийски хляб чапати.
Името всъщност е игра на думи, произлязло от английския израз „rolled eggs“ (навити яйца). Първите майстори на ястието взели чапатите, пренесени първоначално от индийците, и започнали да добавят омлет в тях, навивайки ги при сервиране.
Хлябът чапати пристига в Уганда заедно с индийските работници, доведени от британците за строежа на железниците в началото на миналия век. Когато угандийците приели чапатите като свои, те ги направили малко по-меки и с по-хрупкави краища.
Въпреки че някои го оприличават на индийската парата, основните съставки са същите: пшенично брашно, сол, топла вода и малко олио.
Това, което започнало като евтина храна за работниците в източната част на страната, си проправило път до всеки пазар в Уганда, а по-късно се пренесло в модерните кафенета и дори в изисканите ресторанти в други държави.
Скокът от регионална улична храна до национално ястие бил движен основно от студентите. Един „Ролекс“ на улицата струва около 20 щатски цента – идеално за студентски бюджет и достатъчно засищащо за целия ден.
В най-традиционния си вид яйцата се разбиват и се изпичат на тънък омлет, който се поставя върху чапатито. Отгоре се поръсват зеле и домати, след което всичко се навива на руло.
Окело обаче открил потенциала за иновации по време на пътуване до Джинджа, където видял уличен търговец да добавя пържено шкембе. Това го вдъхновило да експериментира с десетки комбинации: с телешки наденички, пилешко в сос, къри, бекон, авокадо или кайма.
Неговият ресторант, подходящо наречен „The Rolex Guy“, запълва нишата между уличните продавачи и скъпите заведения. Най-луксозният му вариант струва около 5,50 долара. Вече има два обекта – в столицата Кампала и в Ентебе, като предлага и доставка.
Авторът Джонатан Кабуго, който е написал цяла готварска книга „Как да направим Ролекс“, смята, че ястието е донесло огромна иновация в местната кухня. Традиционно храната в Уганда се състои от месо или зеленчуци в сос, сервирани с голямо количество въглехидрати.
„Ролексът“ улеснил нещата, събирайки всичко в едно ястие, което се яде с ръка. Освен това приготвянето му не изисква специални умения, което позволява на много млади хора да започнат собствен бизнес.
Ястието продължава да се развива заедно с културата. В Кампала етиопската общност вече приготвя варианти със „широ“ (гъста яхния от нахут). В модерните кафенета се предлагат версии в стил „гръцка салата“ с фета и маслини, а Окело дори експериментира с „Ролекс пица“.
Ястието вече се среща в Кения, Руанда и Бурунди, но в Уганда то е истински национален символ. Главният готвач Фати „Шеф Коко“ Рейнарц, който включва своя версия в менюто на ресторанта си в Йоханесбург, казва: „Нищо не описва угандийската кухня по-добре от Ролекса.
Да предлагаш кухня от този регион без него е като да имаш италиански ресторант без пица или паста“.
Що се отнася до възможното объркване с луксозните часовници, Кабуго е категоричен, че връщане назад няма. „Това са 60 милиона души, какво можете да направите? Мисля, че марката трябва да е поласкана, че името ѝ е прието по този начин“, шегува се той.
