Сушата вече е обхванала близо 40% от територията на Европейския съюз, а последствията започват да се усещат все по-силно от фермерите. Лятото преминава под знака на горещини, пожари и все по-малко вода.
По официални данни, цитирани от Euractiv, около 38% от територията на ЕС е засегната от суша. Сред засегнатите площи са 14,8% от обработваемата земя и 14,5% от горите.
За земеделието това вече не е само климатичен проблем. На много места става въпрос за оцеляване на стопанствата.
Сушата удря почти всичко – от маслиновите насаждения и лозята до царевицата и слънчогледа, които са важни и за изхранването на животните.
Франция, един от големите производители на царевица в ЕС, се готви за най-слабата си реколта от 1980 г. насам.
За животновъдите обаче най-голямото притеснение в момента е друго – с какво ще хранят животните през следващите месеци.
Пасищата в части от Западна и Централна Европа са изсъхнали, тревата е оскъдна, а реколтите от фуражни култури са слаби. Така храната за животните става едновременно по-трудна за намиране и по-скъпа.
Някои стопани вече са принудени да отварят запасите, които обикновено пазят за есента и зимата. Други намаляват стадата си или търсят каквото могат като заместител на обичайния фураж.
„Фермерите използват складирани фуражи, обикновено запазени за есента и зимата“, обясни Йохан Барбе, президент на френската федерация на млекопроизводителите FNPL.
По думите му, ако горещото и сухо време се задържи, проблемите тепърва ще се задълбочават.
„Ако ситуацията продължи, рискуваме да останем без работа“, предупреди той.
Във Франция животновъдите вече чакат реколтата от захарно цвекло, защото пулпът от него може да се използва за храна на животните.
Сухите пасища вече се отразяват и на млекопроизводството. Според Барбе произведеното количество мляко е намаляло с между 3 и 4%.
Това поставя много фермери пред неприятен избор.
Ако няма достатъчно храна, част от животните трябва да бъдат продадени или изпратени за клане. Именно това вече се случва – говедовъдите започват да свиват стадата си, за да намалят разходите и нуждата от фураж.
Сходна е ситуацията и в Испания.
Там проблемите са започнали още в началото на сезона.
„През май вече наблюдавахме температури от 32-35 градуса“, разказа Хуан Луис Делгадо от земеделския съюз ASAJA.
Зимата е донесла сравнително добри валежи, но ползата от тях бързо е изчезнала заради ранните жеги.
Пасищата са започнали да съхнат, а наличната вода постепенно е намаляла.
Към това се добавят и слабите реколти от зърнени култури и слама както в Испания, така и в други части на Европа. Това автоматично вдига цената на фуражите и натоварва още повече бюджетите на стопанствата.
За някои фермери сметката вече става трудна.
Те трябва да решават дали да купуват по-скъпа храна, да използват зимните си запаси още сега или просто да намалят броя на животните.
На места властите също търсят временни решения и облекчават част от правилата за отглеждане, за да дадат повече свобода на стопаните в кризисната ситуация.
Проблемът обаче изглежда далеч по-голям от едно лошо лято.
Базираният в Брюксел мозъчен тръст Farm Europe вече призова фермерите и европейските власти да се подготвят за поредица от сушави години и все по-трудни лета.
Според организацията секторът има нужда не само от спешни мерки при криза, но и от сериозни инвестиции, които да направят земеделието по-устойчиво на жеги и недостиг на вода.
„Нуждаем се както от план за действие при извънредни ситуации, така и от инвестиционен план, за да предотвратим изоставането на европейското селско стопанство и да го направим по-устойчиво“, заяви генералният секретар Люк Верне.
За стопаните на терен обаче тези дългосрочни решения са само част от картината.
Техният проблем е много по-прост и много по-спешен – дали ще има достатъчно вода и храна за животните, докато дойде есента.
