Когато мислим за последиците от жегите и сушата в Европа, често си представяме пресъхнали реки и горски пожари. Последиците обаче вече ни застигат директно в чинията — през една от най-любимите и популярни храни на континента: картофите.
Северозападна Европа е изправена пред една от най-слабите картофени реколти в историята си след лято, белязано от екстремни горещини и липса на валежи.
Щетите за земеделските производители в Нидерландия, Германия, Белгия и Франция могат да надхвърлят колосалните 622 милиона евро, показват анализи на изследователската организация Energy and Climate Intelligence Unit (ECIU).
Жегата и строгите ограничения върху водоползването намаляват очаквания добив в четирите основни страни с около 3,1 милиона тона, а ако се добави и Великобритания, спадът надхвърля 3,5 милиона тона.
Във Франция добивите падат с 13%, в Германия — с 10%, а Белгия записва най-сериозен срив от цели 21%.
Швейцария също отчита рекордни загуби и ще разчита на масиран внос, за да покрие вътрешното си потребление — модел, който вероятно ще последват и други западноевропейски държави.
Пазарният ефект не закъсня и цените вече отразяват острата липса. В Германия цените на картофите за преработка скочиха драстично — от около 15 евро за тон през април до близо 240 евро през септември. Във Франция цените също скочиха почти двойно, като достигат над 500 евро на тон.
Проблемът не е само в количеството, но и в качеството. Белгия, която е най-големият износител на замразени пържени картофи в света, съобщава, че едва половината от прибраната продукция отговаря на необходимия размер за индустриално рязане.
Тази криза показва колко уязвима е сигурността ни на трапезата. Картофът традиционно се смята за една от най-устойчивите и хранителни култури, осигуряваща пъти повече хранителна стойност на хектар спрямо пшеницата и ориза.
Когато дори той започне да страда от климатичните шокове, това е ясен сигнал, че селското стопанство на континента навлиза в нова и много по-сложна реалност.
