България е сред държавите с най-висока консумация на алкохол в Европа и света. По данни на СЗО за 2022 г. средната годишна консумация на човек над 15 години е 11,2 литра чист алкохол, като най-голям дял се пада на напитките с висок алкохолен процент.
Това количество се равнява приблизително на едн бутилка бира през ден, чаша вино на всеки няколко дни и редовна консумация на твърд алкохол, отбелязва Институтът за пазарна икономика.
Реалното потребление вероятно е още по-високо заради нерегистрираното домашно производство.
Особено тревожен е делът на тежките хронични пиячи – 9,1% от населението над 15 години, като при мъжете той достига 16,6%.
Високата употреба на алкохол има сериозни последици за здравето: средно над 6 години живот в добро здраве се губят заради болести или преждевременна смърт, свързани с консумацията на алкохол.
Смъртността вследствие на употребата му е значително по-висока при мъжете и включва случаи на рак, чернодробна цироза и пътнотранспортни произшествия.
Проблемът засяга и младите хора. Данни от Европейския училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици (ESPAD) показват, че над 40% от българските ученици са опитали алкохол преди 13-годишна възраст, а достъпът до алкохолни напитки за непълнолетни остава лесен въпреки законовите забрани.
Допълнителен фактор е ниският акциз върху алкохола в България - един от най-щадящите в ЕС, като виното изобщо не се облага.
В средносрочен и дългосрочен план се очаква повишаване на акцизите, което би могло да ограничи потреблението чрез по-високи цени.
