Украйна постепенно променя характера на войната с Русия, като все по-активно нанася удари по военни и енергийни обекти в дълбокия тил на Москва. Както пише The New Yorker, именно кампанията от дълбоки удари срещу Русия се превърна в сериозен проблем за Кремъл и дори повлия на промяната в реториката на американския президент Доналд Тръмп по отношение на Киев. Анонимен източник от руското Министерство на отбраната, с когото е разговарял авторът на материала, определя случващото се като момент, в който Русия за първи път изпитва рисковете, познати на Украйна от началото на войната.
Авторът на публикацията отбелязва, че през последните седмици Тръмп демонстрира много по-благосклонно отношение към Украйна. По време на срещата на върха на НАТО в Анкара той се срещна с Володимир Зеленски. Тогава президентът на САЩ се похвали, че двамата наистина са установили добри отношения.
В публикацията се припомня, че от началото на войната Русия редовно атакува украински градове с ракети и дронове. Само през юни бяха нанесени мащабни удари по Киев, Днепър, Харков и други населени места, а в началото на юли две атаки срещу столицата отнеха живота на десетки хора.
В същото време обаче Украйна наскоро нанесе удари по редица стратегически обекти на територията на Русия, сред които нефтен терминал в Санкт Петербург, център за спътникова връзка край Москва, предприятие за производство на компоненти за руски ракети във Волгоград, както и големи нефтопреработвателни заводи.
В окупирания Крим поради систематичните удари възникна недостиг на гориво, редовни прекъсвания на електрозахранването, а местните власти дори затвориха детските летни лагери.
Както се посочва в статията, войната на практика се води на два фронта. Първият е сухопътната линия, където руските войски продължават настъплението си, макар и темпото му да се е забавило значително.
Според данни на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) тази година Русия губи над 30 хиляди военни месечно, като напредва в отделни участъци с по-малко от 100 метра на ден. От доклада на организацията изтъкват, че това са едни от най-бавните темпове на настъпление във всяка война през последния век.
Вторият фронт е въздушното противостояние. Авторът отбелязва, че европейските страни са финансирали разработването на украински ударни системи с далечен обсег, докато САЩ, въпреки прекратяването на пряката военна помощ, продължават да предоставят разузнавателни данни за високоточни удари.
Именно съчетанието от европейско финансиране, американско разузнаване и украинско производство позволи значително да се увеличат възможностите на Киев. Отделно журналистът споменава появата на новата крилата ракета FP-5 „Фламинго“.
В същото време експертите отбелязват, че дори тези успехи не решават основния проблем на Украйна – липсата на съвременни средства за противовъздушна отбрана. Както посочва изданието, Русия все по-активно използва балистични ракети и реактивни дронове, срещу които Украйна се нуждае спешно от комплекси Patriot и ракети за тях.
Въпреки споразумението между Тръмп и Зеленски за предоставяне на лицензи за производство на такива прехватчици в Украйна, едва ли ще се стигне до бързо стартиране на тяхното производство.
Военният експерт Майкъл Кофман предупреждава, че ако взаимните удари не спрат до края на есента, украинските градове могат да се окажат в изключително трудна ситуация.
В същото време обаче засилването на ударите с далечен обсег вече кара Русия за първи път да усети същите рискове, с които Украйна се сблъсква от самото начало на пълномащабната война.
Изданието отбелязва, че напоследък дори руските олигарси и влиятелни чиновници започнаха да говорят за необходимостта от прекратяване на конфликта.
По-конкретно, за това споменаха управителят на „Сбербанк“ и дългогодишен съратник на Путин Герман Греф, както и изпълняващият длъжността губернатор на Белгородска област Александър Шуваев.
Въпреки това авторът на статията признава, че единственият, чието мнение наистина има значение, е самият Путин. А той в последните си публични изяви демонстрира упорито желание да продължи войната до безкрай и се хвали с до голяма степен измислени успехи на фронта.
Източник от Министерството на отбраната на Руската федерация, с когото авторът на публикацията е разговарял, сравни настоящия етап на войната в Украйна с така наречената „Война на градовете“ по време на ирано-иракския конфликт през 80-те години.
Тогава сухопътният фронт също беше в застой и двете страни се бяха съсредоточили върху безразборни въздушни удари по градовете си.
Източникът на изданието признава, че Украйна вече е успяла да се приспособи към такъв режим на война. От анонимния представител на руското военно ведомство добавят, че докато украинците са свикнали с това, Русия се сблъсква с подобно изпитание за първи път.
