Налагането на глоби за спекулации с цените се е превърнало в политически ритуал в Гърция. Властите ги обявяват с голяма тържественост, след което те потъват в сложната съдебна система и на практика изчезват.
Въпреки че санкциите са важни, в сегашния си вид те нямат абсолютно никакво реално въздействие нито върху цените в магазините, нито върху структурата на пазара, пише авторитетното гръцко издание "Икатимерини".
Историята помни няколко знакови примера. Може би най-известният е скандалът с т.нар. млечен картел от 2007 г. Тогава Комисията по конкуренцията наложи глоба от колосалните 48 милиона евро на големите производители на мляко за тайни споразумения. Делата обаче се проточиха с години, а глобите бяха драстично намалени или напълно отменени. Цените на млякото така и не паднаха, а потребителите продължиха да плащат прекалено скъпо.
Подобна беше ситуацията и с пазара на горива в периода 2005-2008 г. Бензиностанции бяха глобени с милиони заради съмнения за фиксиране на цените, но това не доведе до поевтиняване на бензина по колонките, а санкциите отново бяха редуцирани в съда.
Най-пресният пример е от първата вълна на пандемията. Когато маските и дезинфектантите станаха по-ценни от злато, държавата наложи таван на цените им и глобяваше супермаркети за нарушения. Цените обаче се стабилизираха не заради глобите, а едва когато производството на тези стоки се увеличи и предлагането покри търсенето. Санкциите се оказаха просто "PR ваксина", за да изглежда, че правителството прави нещо.
Когато политиките се ограничават само до наказателни мерки, те често водят до обратен ефект. В съседна Турция бяха наложени още по-драстични мерки, като задължително намаляване на цените на основни стоки. Резултатът беше катастрофален: сериозни пазарни изкривявания, недостиг на продукти и неконтролируема инфлация.
В Западна Европа подходът е различен. Глоби съществуват, но се налагат само в крайни случаи. Предпочитаният метод е сътрудничество с бизнеса и целенасочени субсидии, наред със структурни реформи за засилване на конкуренцията.
Истинската битка срещу високите цени се печели не с медиен шум и глоби, които никой не плаща, а чрез увеличаване на производството, подобряване на конкуренцията и стимулиране на инвестициите.
