Руската федерация на президента Владимир Путин потъва. Подобно на "Титаник“, тя се е сблъскала с неподвижен обект - в този случай Украйна - и бързо потъва, пишат Джонатан Суит и Марк Тот за The Hill.
Последните няколко седмици бяха доста тежки за руския президент, неговите генерали в Кремъл и войниците му, които се опитват да избегнат натиска на украинските дронове на бойното поле.
При сегашния дневен темп на жертвите Русия ще надхвърли 1,4 милиона за по-малко от две седмици. И сякаш това не е достатъчно лошо, Украйна също така почти е изолирала Кримския полуостров в съвременна версия на обсадна война, напомняща решаващата победа на Джордж Вашингтон при Йорктаун през 1781 г.
Всъщност, както наскоро написа пенсионираният генерал от американската армия Дейвид Х. Петреъс: "Украйна може би наистина е в състояние да изолира както фронтовите линии, така и Крим… Изключително впечатляващо.“
Но истинското унижение настъпи, когато украински дронове намериха целите си в самия град на Путин — не веднъж, а два пъти. Те нанесоха удари по нефтения терминал в Санкт Петербург и военноморската база в Кронщат по време на Международния икономически форум в Санкт Петербург през 2026 г.
След ударите с дронове украинският президент Володимир Зеленски изпрати на 4 юни отворено писмо до Путин, в което предложи незабавно прекратяване на огъня по настоящата фронтова линия и двустранна среща лице в лице в трета страна, за да се сложи край на войната. Путин отхвърли предложението.
Писмото на Зеленски беше много прямо и подробно описваше провалите на Путин в Украйна. В заключение то напомняше на Путин за цената на продължаването на война, която той не може да спечели: "Когато Русия се измори, настъпват промени.“
Във вторник украински дронове отново успешно проникнаха във въздушното пространство на Русия, въпреки уверенията на Путин, че укрепва системата за противовъздушна отбрана на Русия. Този път те намериха целта си в Москва — нефтопреработвателния завод, управляван от "Газпром нефт“. Зеленски определи атаката като "справедлив отговор на руските удари и удължаването на войната от страна на Кремъл“.
По-конкретно, той имаше предвид ракетната и ударна атака на Кремъл срещу Киев, която порази множество културни обекти, включително манастира "Печерска лавра“ — обект от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО с почти 1000-годишна история.
По-късно Зеленски публикува в X, че "Московската област усети обхвата на украинските средства за удари на далечно разстояние“. Изведнъж жителите на Санкт Петербург и Москва стават свидетели на войната и нейните последици от първа ръка.
И това не се случва само в Русия. Беларуският президент Александър Лукашенко сигурно също е прочел отвореното писмо на Зеленски и е видял успеха на украинските удари с дронове. Вероятно това е било достатъчно, за да накара беларуския лидер да започне да се подсигурява.
Лукашенко дължи политическото си съществуване на Путин. Той заяви, че военното и отбранителното сътрудничество на страната му с Русия остава непокътнато и че Минск е готов да "защити Москва, ако се наложи“ — но не в Украйна и не срещу НАТО. Въпреки това решението му да позволи на Русия да започне инвазията си в Украйна от територията на Беларус е нещо, което Зеленски едва ли ще забрави.
Според Лукашенко: "Така че те нанасят удари по цели. Не атакуват фронта. Украинците нанасят удари по цивилни граждани, исторически и културни паметници, нефтопреработвателни заводи и фабрики. Нанасят удари с дронове по цяла Русия, чак до Урал. Такъв е видът на войната, която водим сега.“
Но Лукашенко може би се чуди как ще защити Минск, ако Путин не може дори да защити Санкт Петербург или Москва. Всъщност това се усложнява още повече от досегашната практика на Путин да не се притича на помощ на съюзниците си — в Сирия, Венецуела, Куба и Иран. За Путин лоялността е еднопосочна — нагоре, към самия него.
Това вероятно обяснява коментарите на Лукашенко отпреди две седмици, когато той изключи възможността да изпрати войски да се сражават в Украйна. Войниците му, заяви той, няма да станат "пушечно месо за войната на руския президент Владимир Путин“ и че "не иска“ да воюва срещу Полша, Литва или Украйна.
Вчера Лукашенко призна, че "Беларус е много уязвима във военно отношение, защото е изложена на украинските въоръжени сили, сякаш се намираме в отворената им длан. Напълно осъзнаваме, че нашите ключови жизненоважни съоръжения — промишлени и логистични — биха били подложени на атака.“
Той не иска нищо подобно. Може би затова дори се извини за изказванията си за Зеленски в миналото, които може би са били обидни. "Може би тук-там съм прекалил“, заяви той.
Така че дори Лукашенко осъзнава, че неговият покровител е в беда.
Единственото средство, с което Путин разполага след провалите на бойното поле и неуспешните опити на разузнавателните му служби да се намесват в изборите, е ядреното размахване на сабя и изстрелването на балистични ракети, планиращи бомби и дронове срещу граждански цели, сред които са жилищни квартали, болници, училища, пазари, бомбени убежища, църкви и културни центрове — всичко това са военни престъпления или дори форми на геноцид.
Путин вече не може да защити собственото си въздушно пространство и няма да се притече на помощ на съюзниците си. Той премина от демонстриране на сила и мощ към образа на дядо, скрил се в бункера си.
Източник: Фокус
