Близо 580 млн. лева е изгубила хазната само през 2024 г. от недекларирани горива, показва анализ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), поръчан от Българската петролна и газова асоциация.
По оценките на експертите 12% от продажбите на горива у нас се извършват в сивия сектор, като ДДС и акцизите вместо в бюджета попадат в частни джобове.
Заключението е категорично: укриването на данъци в петролния бизнес остава масово, въпреки заявките на различни правителства и внедряването на модерни системи за контрол.
Според Тихомир Безлов от ЦИД „необявените горива минават през големи бензиностанции със сериозен оборот“. Той намекна, че „големият източник“ е малка рафинерия, за която предполага, че се ползва с политически протекции. Към проблема се добавя и манипулирането на касови апарати, което позволява укриване на обороти и блокиране на директното подаване на данни към НАП.
Икономистът Красен Станчев припомни, че подобни „протекции“ в миналото са били давани и на банки, и на застрахователни компании, което превръща сектора на горивата в поредната чувствителна зона. Съществуват и други точки на риск – ведомствени и безмитни бензиностанции, включително в съседна Турция.
От Българската петролна и газова асоциация подчертават, че сенчестата търговия изисква инфраструктура: бензиностанции с големи обороти, които успяват да заобиколят фискалната памет и електронните системи.
Какво да се прави?
Темата е особено актуална на фона на нуждата от намаляване на бюджетния дефицит. В проектобюджета за 2026 г. правителството предлага разширяване правомощията на НАП чрез проследяване в реално време на превозни средства, транспортиращи рискови стоки, включително горива. Мярката предвижда монтиране на GPS устройства или използване на мобилно приложение на НАП, като трябва да влезе в сила от средата на 2026 г.
Работодателските организации оспорват новите разходи за бизнеса и настояват вместо това да се използва тол-системата. Именно това предложи и Безлов – камерите на тол мрежата могат да следят движението на цистерни далеч по-ефективно. Експертът посочи и друг инструмент: наномаркери в горивата, успешно използвани в Сърбия, където сивият сектор е спаднал до 5%. Методът обаче е скъп.
Заместник-министърът на финансите Галя Димитрова призна, че проблемът е сериозен, но не коментира кои конкретни звена във веригата са свързани с нарушението или дали има политически чадър.
Шефът на Агенция „Митници“ Георги Димов внесе известен оптимизъм – от 1 април всички данъчни складове са под видеонаблюдение, а тол мрежата ще бъде използвана активно за проследяване на горивните доставки.
По думите му целта е „затваряне на веригата“ – чрез проследяване не на всяка колонка, а на всички превозни средства, влизащи и напускащи обектите.
Числата
Оценката на ЦИД за сивия сектор стъпва на официални данни – от броя на МПС, платили „Гражданска отговорност“, през средния пробег, до дела на българите и чужденците, зареждали гориво у нас или в чужбина. Най-големи потребители са тежкотоварните камиони и влекачите, близо 40% от които зареждат в България.
Исторически най-голям ръст на сенчестата търговия е отчетен през 2020 г. – загуби от 787 млн. лв. Най-ниският дял е през 2019 г. – 366 млн. лв. По видове гориво делът на укритите количества също е различен: при дизела достига 16,31%, а при бензина – 8,23%.
Анализът показва едно – сенчестият сектор остава огромно предизвикателство, а пробивите в контрола продължават да струват стотици милиони на държавата всяка година.
