Американският президент Доналд Тръмп иска Организацията на обединените нации да бъде оглавена от българския дипломат Николай Младенов. Белият дом вече сондира мненията на ръководители на приятелски държави, включително в Европа, съобщава италианският всекидневник „Република“, позовавайки се на източници от Брюксел и Вашингтон.
Според изданието Тръмп смята, че мирът с Техеран и възстановяването на нормалното корабоплаване през Ормузкия проток могат да бъдат постигнати, ако ООН поеме ролята на гарант. Американският президент обаче не вярвал, че това може да стане, докато Световната организация е ръководена от Антониу Гутериш.
За подходящ негов наследник Тръмп виждал Николай Младенов – бивш министър на отбраната и на външните работи на България и бивш специален координатор на ООН за мирния процес в Близкия изток. В момента българинът е част от подкрепяния от Вашингтон Съвет за мир и изпълнява функции, свързани с Газа.
„Република“ твърди още, че американският президент е обсъдил идеята с руския си колега Владимир Путин по време на телефонния им разговор. По информация на вестника предложението е било прието положително, но засега няма официално потвърждение от Вашингтон, Москва или самия Младенов.
Ормузкият проток е в центъра на инициативата
Американската инициатива била започнала преди няколко седмици и се основавала на разбирането, че евентуалното прекратяване на войната срещу Иран не трябва да оставя Техеран да контролира Ормузкия проток.
Отстъпването на контрола върху стратегическия воден път на иранската Революционна гвардия и Оман би било възприето като поражение за Съединените щати, посочва изданието. Подобен сценарий бил неприемлив за американската администрация както преди, така и след междинните избори през ноември.
Според „Република“ въздушните удари са били подновени именно в отговор на опитите на Иран да контролира движението на търговски кораби в Персийския залив. Междувременно американски и европейски дипломатически представители водят преговори преди сесията на Общото събрание на ООН.
Основният въпрос е кой и по какъв начин ще управлява водния път, който има ключово значение за световната търговия с петрол и природен газ. В неофициалните разговори със съюзниците си Тръмп започнал да предлага ООН да поеме ролята на регулатор и наблюдател на мирния процес, както и на възстановяването на корабоплаването през протока.
Надпреварата за наследник на Гутериш
Вторият мандат на Антониу Гутериш приключва на 31 декември 2026 г., а новият генерален секретар трябва да встъпи в длъжност на 1 януари 2027 г. Процедурата предвижда кандидатът да бъде препоръчан от Съвета за сигурност, след което да бъде назначен от Общото събрание. Постоянните членове на Съвета – САЩ, Русия, Китай, Франция и Великобритания – имат право на вето.
„Република“ посочва като водещи имена в надпреварата генералния директор на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Гроси, бившия чилийски президент Мишел Бачелет и генералния секретар на Конференцията на ООН за търговия и развитие Ребека Гринспан.
Очакванията са следващият ръководител на организацията да бъде представител на Латинска Америка и Карибите заради неофициалния принцип на регионална ротация. Той обаче не е задължителен, което оставя възможност за неочаквана кандидатура.
По информация на италианския вестник Тръмп е готов да пренебрегне установената политическа традиция и да настоява за Младенов. Американският президент смятал, че може да му се довери, ако ООН получи решаваща роля в преговорите с Иран и бъдещото управление на Ормузкия проток.
Опит и контакти в Близкия изток
Николай Младенов беше специален координатор на ООН за мирния процес в Близкия изток между 2015 и 2020 г. Преди това оглавяваше мисията на организацията в Ирак, а в България последователно заемаше постовете министър на отбраната и министър на външните работи.
Българският дипломат е добре познат на израелското правителство и разполага с изградени контакти сред палестинците и останалите страни в региона. Именно този опит според „Република“ стои в основата на доверието, което Тръмп му оказва.
На този етап обаче няма данни България или друга държава официално да е номинирала Младенов за поста. Кандидатурата му остава неофициална дипломатическа инициатива, чието развитие ще зависи най-вече от позициите на постоянните членове на Съвета за сигурност.