Съединените щати наложиха нови тежки санкции върху руските енергийни гиганти "Лукойл" и "Роснефт", като блокираха активите им и забраниха на американски граждани и компании да извършват каквито и да било транзакции с тях, предава Нова телевизия.
Ходът, предприет от администрацията на Доналд Тръмп, се разглежда като част от по-широка геополитическа стратегия за натиск върху Москва и промяна на динамиката на световния петролен пазар.
Пълна блокада и вторични санкции
Новите мерки означават замразяване на всички активи на "Лукойл" и "Роснефт" в юрисдикцията на САЩ. Американските физически и юридически лица нямат право да подписват договори, да извършват плащания, доставки, застраховки или да предоставят технологични и правни услуги на санкционираните компании.
Освен това двете корпорации са включени в SDN списъка на OFAC – списъка на специално обозначените лица (Specially Designated Nationals). Това означава, че всяка чуждестранна банка или компания, която продължи да работи с тях, рискува вторични санкции.
"Това е ключовият момент – вторичните санкции", коментират експерти.
"Ако една европейска или азиатска банка обслужва транзакции на "Лукойл" в долари, тя може да бъде изключена от американската финансова система, лишена от достъп до кореспондентски сметки или дори да ѝ бъдат замразени активите."
Какво означава това на практика?
Финансовите институции вече не могат да кредитират или рефинансират компаниите, да издават банкови гаранции, да обработват плащания чрез SWIFT, нито да сключват договори за застраховка, деривати или хеджиране.
Всяка транзакция с "Лукойл" и "Роснефт" вече е забранена за американски лица и компании.
Все пак съществува изключение – OFAC може да издаде специален лиценз, който да позволи конкретна сделка, например продажба на актив или прехвърляне на собственост към неруски инвеститор, стига това да не противоречи на останалите режими.
Възможно е, поне теоретично, „Лукойл“ да прехвърли собствеността върху свои активи, например рафинерии, към ново юридическо лице. Но ако контролът остане руски, това няма да има значение. САЩ следят и реалния контрол (beneficial ownership), а не само формалната собственост.
Ефектът върху глобалния петролен пазар
Макар санкциите да са насочени към Русия, последствията ще се усетят в цялата международна енергийна система.
Русия изнася около 4 милиона барела петрол дневно, при глобално потребление от около 100 милиона. От тях близо две трети се търгуват на международните пазари.
Въпреки внушителния мащаб, експертите не очакват внезапно изчезване на руския петрол от световния пазар. В момента предлагането изпреварва търсенето с около 2 милиона барела дневно, което създава „пазар на купувача“ – благоприятна среда за САЩ да действат без страх от шокови скокове на цените.
Анализът: Тръмп играе своята игра
"Това е класически ход на Тръмп – не стратегическа промяна, а тактически натиск", коментира политологът Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество в предаването "Ревизия".
"Той иска да създаде напрежение, да изненада и дори да обърка противника, за да го принуди да реагира по неговия сценарий. Не очаквам тези санкции да доведат до спиране на войната, защото Путин продължава да се придържа към максималистични цели. Но целта на Тръмп е по-скоро да изолира Русия и да демонстрира сила пред международната общност."
Димитров допълва, че среща между Тръмп и Путин в Будапеща няма да има.
"Тръмп не иска "още една Аляска" – среща без резултат. Той няма интерес да разговаря с Путин, ако не може да излезе победител от разговора. Затова предпочита да действа чрез икономически инструменти."
Русия между изолация и адаптация
Москва от години развива алтернативни маршрути и валутни механизми за износ на петрол, включително сделки в юани и рупии, но доларът остава водещ. Затова санкциите ще се усетят – особено в логистиката, презастраховането и морските доставки.
Въпреки това експертите смятат, че Русия няма да бъде извадена от пазара напълно. Част от износа може да бъде пренасочен към Китай, Индия и Турция, които не се съобразяват изцяло с американската политика.
Саудитска Арабия – скритият коз на Вашингтон
Според Димитров, Саудитска Арабия играе ключова роля в стратегията на Тръмп. Като основен съюзник на САЩ и най-голям производител в ОПЕК, Рияд разполага със свободен капацитет за увеличаване на добива – около 2,5 милиона барела дневно.
"Това означава, че при евентуален ценови шок, САЩ могат да разчитат на Саудитите да компенсират недостига. Това дава възможност на Тръмп да действа агресивно, без да рискува вътрешен скок в цените на горивата", обяснява експертът.
Геополитическата картина: натиск вместо война
Санкциите срещу „Лукойл“ и „Роснефт“ са част от по-широка геополитическа стратегия – не толкова за сваляне на руския износ, колкото за ограничаване на политическото и икономическо влияние на Кремъл.
Тръмп залага на икономическа конфронтация вместо военна ескалация, като използва финансовите и енергийни инструменти на САЩ, за да държи Москва в шах.
Резултатът – световната енергийна сцена е на прага на ново пренареждане, в което всеки ход се измерва не в барели, а в политическо влияние.
