Значителни количества уран са били изнесени от Демократична република Конго (ДРК) между 2000 и 2024 г., въпреки че страната не е докладвала за производството си в продължение на няколко десетилетия, съобщава Interesting Engineering.
Учени от Университета на Уисконсин-Мадисън и Принстънския университет в Съединените щати посочват в своето проучване, че 2000–5000 тона уран са били изнесени от Демократична република Конго само за 24 години. Те отбелязват, че годишното производство на природен уран е 55 000–65 000 тона, което прави износа на толкова голямо количество материал изключително значим.
Изданието отбелязва, че държавите, които добиват уран, са задължени да докладват за дейността си на Международната агенция за атомна енергия
(МААЕ), за да спазват договорите за неразпространение. Тези държави са задължени да докладват за всички движения на агенцията.
Изданието отбелязва, че Демократична република Конго е водещият световен доставчик на кобалт. Това е ключов компонент, тъй като планетата се стреми да премине към по-чисти енергийни източници. Този материал се използва в електрически превозни средства, както и в слънчеви и вятърни електроцентрали.
Кобалтът играе решаваща роля в литиево-йонните батерии, тъй като образува катода, който осигурява на батерията висока енергийна плътност и стабилност. Медният пояс в Демократична република Конго е източникът на по-голямата част от световните запаси от кобалт. В този регион обаче кобалтът се среща естествено редом с урана.
„Когато компаниите добиват кобалтова руда специално в този регион, те също така извличат относително големи количества уран, защото уранът е „прикрепен“ към кобалта. А когато добивате кобалтова руда близо до бивш уранов добив – както е в ДРК – тя може да съдържа доста уран“, каза Райън Манзук, изследовател от Университета на Уисконсин-Мадисън и Принстънския университет, участвал в проучването.
Къде отиде уранът?
Изследователите отбелязаха, че Китай е дом на приблизително 95% от световните съоръжения за преработка на кобалт. Според тях по-голямата част от урана от ДРК е бил изпратен в Китай.
Около 2000–5000 тона уран са достатъчни за производството на между 600 и 1500 ядрени бойни глави. Според проучването, ако се използва за мирни цели, това количество би било достатъчно за захранване на леководен реактор до 25 години.
„Тъй като този уран е недеклариран и добивът и извличането му не са официално регистрирани, няма ограничения за крайната му употреба“, каза Себастиан Филип, експерт по ядрена безопасност и доцент в Университета на Уисконсин-Мадисън.
Учените смятат, че това е било неволно. Обемите на уран, изнесени без участието на МААЕ, обаче са тревожни.
Освен това, изследователите изчисляват, че между 1000 и 4000 тона уран са се озовали в хвостохранилищата на мините, което представлява риск за здравето на миньорите и жителите на общности, разположени в близост до мините.
Запасите от уран са на изчерпване
По-рано Световната ядрена асоциация (WNA), чиито членове произвеждат приблизително 90% от ядрената електроенергия извън Съединените щати, предупреди за риска от недостиг на уран на фона на очакванията за увеличено търсене.
Според доклада на асоциацията, търсенето на уран за ядрени реактори ще се увеличи с една трета, достигайки 86 000 тона до 2030 г. и 150 000 тона до 2040 г. В същото време експертите очакват производството от съществуващите мини да намалее наполовина между 2030 и 2040 г., призовавайки за търсене на нови находища на уран.
Превод и редакция: БЛИЦ
