Официалният световен рекорд за най-висока температура на въздуха на Земята може да е погрешен. Все по-голям брой климатолози и синоптици смятат, че показанието от 56,7 градуса по Целзий не отразява реалните метеорологични условия. Тази температура е регистрирана в Долината на смъртта, САЩ, на 10 юли 1913 г. Според Space Daily, въпреки че все още се смята за световен рекорд, някои експерти са убедени, че подобна температура би била практически невъзможна.
Това не е първият път, когато възникват съмнения относно автентичността на рекорда. През 2016 г. историкът на времето Кристофър Бърт, заедно с климатолога Уилям Рийд, публикуваха проучване, в което се заключава, че измерването противоречи на метеорологичните данни от този период. Според тях температурата на станцията е била значително по-висока, отколкото в съседните точки за наблюдение, което не може да се обясни с естествени метеорологични процеси.
Нови данни, публикувани в Бюлетина на Американското метеорологично дружество, допълнително разпалиха съмненията. Авторите на изследването заключиха, че действителната максимална температура през този ден може да е била около 49 градуса по Целзий, почти с 8 градуса по-ниска от официалния рекорд.
Въпреки това, Световната метеорологична организация (СМО) продължава да признава рекорда от 1913 г. за официален световен рекорд. Учените обясниха, че за отмяната му ще е необходимо отделно решение от специална комисия.
Интересното е, че СМО е ревизирала подобен рекорд преди това. През 2012 г. организацията анулира рекорд от 1922 г. от 58 градуса по Целзий в либийския град Ел Азизия. Разследване разкри, че измерването е направено с дефектен инструмент и от неопитен наблюдател. Тогава рекордът в Долината на смъртта автоматично се превърна в световен рекорд.
Интересното е, че настоящите екстремни температури в Долината на смъртта също остават рекордни. През 2020 г. и 2021 г. там официално бяха регистрирани 54,4 градуса по Целзий – най-високите надеждно потвърдени стойности през последните десетилетия.
Според изследователите, историята с данните от 1913 г. показва, че официалните климатични данни могат да бъдат запазени не защото тяхната автентичност е извън съмнение, а защото тяхното преразглеждане изисква продължителен процес и отделно решение от международни експерти.
Превод и редакция: БЛИЦ
