Международен екип от учени предлага нов подход в изследването на стареенето, според който ключът към дълголетието може да се крие още преди раждането на човека. Учените смятат, че усилията за удължаване на живота трябва да започват много по-рано, а не едва след появата на възрастовите промени и заболявания. Предложението е публикувано в научното списание Nature Aging, а за него съобщава ScienceAlert.
Изследователите предлагат създаването на мащабна научна програма, наречена PROSPER, която да проследява човешкото здраве през целия живот - от пренаталното развитие до напреднала възраст.
Според авторите повечето изследвания върху дълголетието в момента се фокусират върху последните години от живота, когато в организма вече са настъпили множество молекулярни и клетъчни промени, свързани със стареенето.
„Така се пропуска един изключително важен период, в който процесите могат да бъдат повлияни много по-ефективно“, посочват учените.
Изследователите обръщат внимание и на още един често пренебрегван аспект - периода, в който човешкото тяло достига своята максимална физическа и биологична ефективност.
Според тях стареенето не трябва да се измерва единствено с броя на изживените години или с отсъствието на болести. Важен показател е и т.нар. „разцвет“ - периодът, в който организмът функционира най-добре.
Учените подчертават, че показателите, използвани за оценка на биологичното стареене при възрастните, не могат автоматично да се прилагат при децата, защото в ранните етапи от живота те имат различно значение.
Авторите на публикацията предлагат системно събиране и анализ на биологични данни на различни етапи от развитието на човека. Това би позволило изграждането на индивидуални биологични профили, чрез които още в ранна възраст да се прогнозира рискът от заболявания, свързани със стареенето.
Според тях подобен подход може да удължи живота, а също и да увеличи броя на годините, прекарани в добро здраве.
„Създаването на програма за изучаване на здравето и дълголетието през целия живот ще подобри както научните изследвания, така и клиничната практика. Чрез обединяване на дисциплини, които досега са работили изолирано, ще можем да разберем целия процес на биологичното стареене - от най-ранните му предпоставки до клиничните му прояви“, посочват авторите.
Ако предложението бъде възприето от научната общност, то може да промени начина, по който медицината изследва стареенето, като насочи вниманието към най-ранните етапи от човешкия живот, а не само към лечението на последствията в напреднала възраст.
