Договорите, подписани между големите световни сили, забраняват разполагането на ядрени оръжия в Космоса още от 1967 година. На теория това трябва да гарантира, че околоземната орбита никога няма да се превърне в бойно поле, откъдето може да бъде нанесен внезапен удар срещу която и да е точка на планетата. Нови изявления на специалисти по ядрени технологии обаче показват една обезпокоителна слабост – към днешна дата човечеството не разполага с надежден начин да установи дали някой вече не е нарушил това правило. Ако определена държава е успяла да скрие ядрена бойна глава в орбита, възможно е никой извън тесен кръг от хора да не знае за нейното съществуване, пише TheHiddenTruth.
Това признание незабавно разпали множество дискусии сред експерти по сигурността и изследователи на тайните космически програми. През последните десетилетия околоземното пространство постепенно се изпълни с хиляди спътници, голяма част от които изпълняват военни мисии.
Макар официално да са известни техните орбити, много малко информация се публикува за реалното оборудване, което се намира вътре в тях. Именно тази непрозрачност от години подхранва предположенията, че Космосът може да крие технологии и оръжия, за които обществото никога не е било информирано.
Според специалиста по ядрена наука и инженерство от Масачузетския технологичен институт Арег Данагулиан съществува сериозен пропуск в настоящите системи за наблюдение.
Докато наземните радари и телескопите могат да проследяват движението на спътниците с висока точност, те не могат да определят какъв товар се намира във вътрешността им. Това означава, че ако някой реши да постави компактно ядрено устройство в орбита и успее да го прикрие като стандартен спътник, съществува реална вероятност то да остане незабелязано.
За да бъде решен този проблем, Данагулиан предлага разработването на напълно нов тип космическа система за инспекция. Идеята е специализиран спътник да се доближава до подозрителни обекти и чрез чувствителни сензори да търси характерните неутрони, отделяни от радиоактивните материали при взаимодействието им с поясите на Ван Алън.
Тези огромни области от високоенергийни заредени частици обгръщат Земята и според концепцията могат да помогнат за откриването на скрит радиоактивен товар, който иначе би останал невидим за съществуващите технологии.
Самата идея обаче има сериозни ограничения. Предложеният метод не позволява автоматично сканиране на всички хиляди спътници, които ежедневно обикалят около Земята.
Инспекционният апарат трябва предварително да получи конкретна цел и да се приближи до нея, за да извърши измерванията. Това означава, че първо трябва да има достатъчно основания за подозрение срещу даден спътник. Ако никой не знае къде да търси, потенциално опасен обект може да остане в орбита години наред, без някой да разбере какво всъщност се намира вътре в него.
Подобни предупреждения идват в момент, когато надпреварата между големите сили постепенно се пренася извън атмосферата на Земята. Военни комуникационни спътници, секретни разузнавателни системи, противоспътникови оръжия и експериментални космически апарати вече са част от реалността.
Все повече анализатори предупреждават, че следващата голяма стратегическа битка може да не се води по суша, море или въздух, а в Космоса, където общественото внимание е минимално, а възможностите за контрол са силно ограничени.
Не е случайно, че всяка нова секретна космическа мисия поражда въпроси какво всъщност се изпраща в орбита.
Докато гражданските космически програми обявяват подробно своите цели и научни експерименти, военните проекти често остават класифицирани години или дори десетилетия. Именно тази информационна празнина поражда предположения, че истинската надпревара между световните сили може да се развива далеч от очите на обществото.
Ако предупрежденията на учените са основателни, най-обезпокоителното не е дали в момента около Земята има ядрено оръжие. По-страшният въпрос е, че никой не може категорично да докаже обратното.
Докато човечеството насочва поглед към бъдещи бази на Луната и пилотирани мисии до Марс, може би най-голямата неизвестна остава пространството, което се намира само на няколкостотин километра над главите ни – място, където една добре пазена тайна би могла да остане скрита много по-дълго, отколкото някой предполага.
