Украинската компания Fire Point значително разшири възможностите на своите ударни безпилотни летателни апарати чрез дълбока модернизация, която е увеличила осезаемо техните бойни глави. Съоснователят и главен конструктор на компанията Денис Щилерман съобщи в интервю за „АрміяTV“, че производството вече е достигнало стабилни обеми, позволяващи производството на около 200 апарата от моделите FP-1 и FP-2 дневно, с потенциал за бързо удвояване или утрояване на капацитета.
Модернизацията е засегнала основно конструкцията на горивната система – преместването на резервоарите в крилата е освободило пространство в корпуса за по-мощен експлозивен заряд, пише dialog.ua.
Така моделът FP-1 вече може да носи 105 кг бойна глава на разстояние от 1000 км, което е почти двойно увеличение на полезния товар. Вторият модел, FP-2, предназначен за удари до 200 км от линията на фронта, след обновяването ще разполага с бойна глава от 158 кг.
Екипът работи активно и върху системите за управление и навигация, разработвайки технология за насочване, която функционира без сателитна връзка.
Чрез съпоставяне на картата на местността с данни от евтина нощна камера, дроновете ще могат да поразяват цели точно дори в условия на интензивна радиоелектронна борба (РЕБ) и липса на GPS.
За да се намалят военните рискове, производството на Fire Point е децентрализирано и разпределено в над 50 отделни обекта в цяла Украйна, което гарантира бързо възстановяване на работата при евентуални удари по отделни предприятия.
Паралелно с това украинската балистична програма навлиза в практически етап. Щилерман обяви, че ракетата FP-7 с обсег до 300 км ще бъде готова за бойни задачи през лятото, а в началото на същия сезон предстоят изпитания и на по-далекобойната система FP-9 с обсег от 850 км.
Според конструктора новата ракета FP-9 ще превъзхожда руските аналоги по скорост на приближаване към целта – над 1000 метра в секунда срещу около 800 м/с при „Искандер“, което ще я прави изключително трудна за прехващане при удари по обекти в Москва.
Разработчикът обърна специално внимание на необходимостта от достъп до архивната инженерна документация от съветския период.
Той подчерта, че създаването на отворена библиотека с такива чертежи за стратегическите предприятия би ускорило значително развитието на пазара и производството на ракети, вместо инженерите да „изобретяват колелото“ наново.
Щилерман отбеляза, че докато Русия продължава активно да използва съветските инженерни наработки, украинските предприятия все още нямат пълноценен достъп до тези архиви.
Моделите FP-1 и FP-2 са ударни безпилотни апарати от самолетен тип (баражиращи боеприпаси), които за разлика от малките фронтови FPV-дронове, използват бутални двигатели и са проектирани за унищожаване на цели в оперативна и стратегическа дълбочина.
