Миналият петък предложи показателен пример за сложния дипломатически баланс, който Италия поддържа в своята външна политика. Докато премиерът Джорджа Мелони водеше разговори във Вашингтон с държавния секретар Марко Рубио в опит да стабилизира отношенията със САЩ, вицепремиерът Матео Салвини демонстрира различен подход, посещавайки руския павилион на Биеналето във Венеция.
Макар нито един от двамата да не постигна категоричен триумф, политическите анализатори отчетоха, че Рим успява едновременно да защити своите интереси пред САЩ, Русия и Европейския съюз, избягвайки крайностите.
Срещата на Мелони с Рубио премина в атмосфера на предпазливост, продиктувана от несигурността около бъдещите ходове на Доналд Тръмп, пише "Труд".
Италианската премиерка потвърди лоялността към западните ценности, но ясно даде да се разбере, че италианските национални интереси стоят на първо място и няма да бъдат жертвани на всяка цена.
Разговорът засегна чувствителни теми като евентуалното изтегляне на американски войски от Апенините и отказа на Рим да предостави базата „Сигонела“ за операции срещу Иран.
Мелони бе особено твърда и в защитата на папата срещу атаките на Тръмп, подчертавайки, че като италиански лидер е нейна длъжност да подкрепя Ватикана.
В същото време Матео Салвини влезе в директен спор с Брюксел, определяйки ултиматума срещу руското присъствие във Венеция като „вулгарен“.
Той защити правото на културен диалог и призова за повече непредубеденост, подчертавайки, че санкциите и бойкотите не трябва да продължават безкрайно.
С действията си италианското правителство показа, че залага на диалога и баланса вместо на изострянето на отношенията, което в дългосрочен план би донесло дивиденти за страната.
Към този италиански урок по дипломация се добавя и жестът на националната телевизия РАИ, която в репортажите си за „Джиро д’Италия“ представи България с изключителна топлота и преклонение.
Тази медийна кампания, заслуга на италианското посолство в София, бе определена като истински пример за обич към страната ни – отношение, което рядко се среща дори в родните медии и което показва меката сила на италианската външна политика в действие.
