„Има следи за това, че най-ранното македонско присъствие на континенталната територия на САЩ е от около 1492 г.“ – така започва резолюция на група американски конгресмени, които настояват за обявяването на септември 2022 г. за „Месец на македоно-американското културно наследство“.

Същата 1492 г обаче, на 12 октомври, както е известно в цял свят, за първи път на американски бряг стъпва прочутият мореплавател Христофор Колумб,  който е от Генуа, а експедицията му се осъществява под испански флаг. 

Сред подписалите е републиканката от Ню Йорк (и бивша служителка на консулството на Югославия в града) Клаудия Тени, която по-рано през тази година заговори за американски санкции срещу България заради ветото върху европреговорите на РСМ.  

В текста на резолюцията се посочва, че според собствените изчисления на македонската диаспора, в Щатите има „половин милион американци с македонски произход“, като има големи колонии в основни градове на страната.

Посочва се, че големи преселения към САЩ е имало след Илинденско-Преображенското въстание, двете балкански, двете световни войни, гражданската война в Гърция и политиките на комунистическа Югославия. 

След това се изреждат конкретни личности като пример за ценни членове на американското общество от македонски произход. Сред тях е големият журналист, публицист и политик Стоян Христов. В резолюцията се напомня, че е бил сенатор и че книгата му „Това е моята страна“ е била любима на президента Рузвелт.

Не е отбелязано, обаче, че в нея Христов определя себе си и близките си като българи от Македония – текстът е писан преди по време на Втората световна война авторът да започне да симпатизира на Тито и на левичарски организации, под влиянието на които до смъртта си защитава македонистки позиции.

Все още резолюцията за Месеца на македоно-американското културно наследство не е гласувана.

Резолюцията може да видите ТУК!