Ан Месман - лекар ветеран от спешно отделение в Детройт, почувствала, че нещо не е наред, когато й се появило безсъние и тя станала необичайно раздразнителна към хората, които обича. Нощите, в които не могла да заспи, започнали да зачестяват в края на март, след като някъде по онова време седем пациенти с COVID-19 починали в едно нейно 9-часово дежурство.

Но тя не свързва безсънието си с тази драматична "черна" равносметка от един работен ден.

Като доктор в спешно отделение смъртта на пациенти не е било нещо ново за нея.

Може би то било свързано с това, че трябвало да съобщава по телефона тъжната вест на семействата на починалите, защото на близки е забранено да влизат в болници, където се води битка срещу силно заразна болест.

А може би, мислеше си тя, безсънието е свързано с притеснението за собствената й безопасност.

Тя взема медикаменти, които потискат имунната й система, а това я поставя в повишен риск от коронавируса. Или може би я терзаеше рискът да пренесе вируса у дома на двете си деца, съответно на 8 и 9 години.

Появиха се и снимки в медиите на трупове, натъпкани във временни хладилни камери в "Сайнай Грейс" - болницата, в която 37-годишната Месман работи, пише Ройтерс.

Тя била силно притеснена, че роднини на починали от COVID-19 ще видят снимките на чувалите с труповете и ще се разтревожат, че тялото на някой техен близък може да е в куп с непознати.

"Струва ми се, че това ме измъчваше повече от самата смърт", призна тя в телефонно интервю.

Месман и хиляди други здравни работници в САЩ са изправени пред психологични травми, които според специалисти по психично здраве се асоциират по-скоро със състоянието на войници, връщащи се у дома от далечни бойни полета.

Безпощадният ужас на COVID-19 стоварва тежко бреме върху здравните работници, пред очите на които болестта отнема живота на пациент след пациент. Жертвите в САЩ са вече над 80 000 само за малко повече от два месеца.

Ройтерс разговаря с осем лекари и осем медицински сестри, които казаха, че те или техни колеги изпитват някаква смесица от паника, безпокойство, тъга, вцепененост, раздразнителност, безсъние и кошмари по време на сън.

"Служебно прегаряне, безпокойство, депресия, или раздразнителност, или морална травма - всички тези неща могат да се случат на всеки, който е изложен на подобни обстоятелства за продължителен период от време", каза майор Оли Туколехто, психиатър в 531-и болничен център на американската армия, който бе изпратен в Ню Йорк заради епидемията.

Психиатри в нюйоркската болница "Маунт Сайнай" предричат, че между 25 и 40 процента от здравните работници на предната линия и служителитe от Бърза помощ може би страдат от посттравматичен стрес в резултат от сблъсъка си с епидемията.

Месман обича да чете, но открива, че не може да се концентрира. Вместо това започна да гледа телевизия или да играе на смартфона си, "докато очите ми сами се затваряха въпреки желанието ми. Но след 2 часа се събуждах отново и просто лежах така."

Тя казва, че вече спи по-добре, но се страхува, че безсънието й може да се върне, ако очакванията за втора вълна на епидемията се потвърдят по-късно тази година. Месман добавя, че е ходила на психотерапевт и е обсъдила с него стреса си, свързан с COVID-19.

В Ню Йорк, където над 14 000 души вече са починали от COVID-19, включително и над 20 медицински работници, обществените болници влязоха в партньорство с министерството на отбраната, за да осигурят тренинг за психическа устойчивост на своя персонал.

Туколехто, който е участник в това сътрудничество, вижда сходство между войниците в зони на бойни действия и здравните работници по време на пандемията в смисъл, че и едните и другите живеят с усещането, че са под постоянна заплаха.

"В зона на бойни действия може да бъдеш заплашен от снайперист, от индиректна стрелба или ракети, каза той. - Коронавирусната инфекция кара здравните работници тук да чувстват подобен вид стрес или безпокойство, че и те са под постоянна заплаха от невидим враг."

Миналата седмица "Маунт Сайнай" откри нов център за лекуване на ПТС (посттравматичен стрес) и на други проблеми на психическото здраве на своя персонал. Центърът получава около 10 запитвания седмично по своята денонощна кризисна гореща линия, действаща от 4 седмици, каза Сабина Лим - вицепрезидент и шеф по стратегията на клиниката по психическо здраве в "Маунт Сайнай".

Около 20 служители от болничната система са изпратени досега за психиатрично изследване, добави тя.

Смъртта е нещо познато за здравните професионалисти. Но дори лекари ветерани от спешните отделения се оказаха психически неподготвени за толкова много умиращи от коронавируса пациенти, казаха здравни работници пред Ройтерс.

"Аз никога вече няма да бъда същият, след като преживях това, и не вярвам, че който и да е в здравната система през 2020 ще бъде същият след това", каза Ерик Уай, вицепрезидент и главен директор по качеството в нюйоркската болнична верига "Хелт плюс", който е и лекар в спешно отделение в нюйоркския квартал Бруклин.

"Самоубийството миналия месец на Лорна Брийн, лекар от спешното отделение в презвитерианската болница "Алън" в Ню Йорк, бе колективен шок за всички здравни работници", каза Уай.

Според семейството на Брийн, тя самата е била болна от COVID-19 и в същото време е била изтощена от лекуването на пациенти със същата болест.

Може би е твърде рано да се поставя диагноза ПСТ у медиците от предната линия, защото тези симптоми може да продължат повече от месец, каза Сабина Лим, но мнозина показват симптоми на остро стресово разстройство, което може да е предвестник.

Мелиса - медсестра в дом за социални грижи в Индианаполис, разпознава паник атаките у нейните колеги по време на пандемията от COVID-19 като симптоми на психотравма, защото самата тя е имала диагноза и е била лекувана за посттравматичен стрес в резултат на своята работа преди 4 години.

48-годишната жена помоли да използваме само малкото й име, защото се опасява, че може да й лепнат клеймо, че е лекувана от ПТС.

Нейните колеги са нервни и раздразнителни, каза Мелиса. Един се оплака, че е имал прескачания в сърдечния пулс при едно от последните си дежурства. Друга си е взела отпуск по болест, защото не била в състояние да работи заради паник атаки и мъка, след като починали няколко пациенти, които тя обичала.

Домът, в който работи Мелиса, обслужва около 150 пациенти, половината от които са заразени с коронавируса.

"Сякаш очакваш бомба да падне, - каза тя. - Не знаеш дали ще живееш или пък ще умреш."