Една редакционна статия на испанския в. "Ел Паис" предизвиква въпроси. В нея се изразява тревога, че след европейските избори през 20019 г. ще бъде сформиран "антиевропейски Европарламент под егидата на Русия", което може да повлече след себе си "5 години хаос в Брюксел". 



Както пише мадридският журналист, "технологичните средства за намеса" на Русия вече са "спомогнали за дестабилизацията на Великобритания с Брекзит, на Италия със Северната лига и на Испания с кризата около независимостта на Каталуния". Просто не ми го побира главата! 

Каталунските сепаратисти и Северната лига възникнаха дълго преди Владимир Путин да се появи в Кремъл. Те бяха много силни още през 1996 г., когато Западът активно финансираше предизборната кампания на Борис Елцин, а после си затвори очите пред всички нарушения при неговото преизбиране за президент на Русия. Що се отнася до Брекзит, неговият главен поборник беше Борис Джонсън. Трудно е да си представим по-антируски настроен британски външен министър от него. За това, че Европейският съюз днес не функционира по най-добрия начин не са ни виновни "злите" руснаци! А самите европейци. 

Говореше се, че и за появата на Доналд Тръмп трябва да бъде обвинена пак тази путинска Русия. Но как са свързани руснаците с фрустрацията на белите американски работници? Нима те наложиха на САЩ такава избирателна система, при която можеш да станеш президент, получавайки 3 милиона гласа по-малко от съперника си? Нека назоваваме нещата с истинските им имена: професионалната кариера, известността и политическият възход на Доналд Тръпм са по своята същност чисто американски явления. А неговата стабилна популярност сред американския електорат няма никакво отношение към Москва. 

Русия съвсем не е невинно агънце, но не трябва да я превръщаме в основен виновник за всичките ни беди. Опитва ли се тя да реализира стратегия за влияние на Запад, както винаги е правил Западът на Изток? Безусловно. Отслабена и по-малка като размери в сравнение с СССР, иконмиката принуждава Русия да се опитва да запази мястото си в света с помощта на оставащите ѝ средства: ядерна енергетика, способност да демонстрира сила в чужбина и кибервлияние (в този случай Русия използва цифровото оръжие против неговите западни създатели). 

В днешните времена на глобализация и световни социални мрежи е трудно да се избегне борбата за влияние на едно общество върху друго. Да започнем с това, че провеждането на политическа пропаганда чрез социалните мрежи, в това число и в чужбина, съвсем не е незаконно. Русия била задействала немалки цифрови ресурси против президентската кампания на Хилари Клинтън? Да, безусловно. Успяла ли е да настрои против нея три ключови щата? По това може да се поспори. 

Не трябва да преувеличаваме, когато говорим срещу руската "демократура". Та съвсем не е съвършена, но не бива да я тласкаме в обятията на Китай. Трябва да ѝ помогнем да влезе в общия европейски дом, както говореше Горбачов. Заповядал ли е Кремъл да бъде организирана показна разправа с офицера от ГРУ, който е продал за пари имената на десетки свои другари? Напълно е възможно. Корупцията в Русия е достигнала такова ниво, че у царя може да е възникнало желание да отправи ясен сигнал: предателите ги очаква ужасна участ, където и да са се скрили. 

При всички случаи този инцидент трябваше да остане на нивото на спецслужбите. Жалко е, че той се превърна в заплетена дипломатическа криза. Възгледите на Русия и Запада стават все по-ожесточени, което е особено опасно. Достойно за съжаление е, че погледът е замъглен от черната пелена на параноята. 

Путин параноично смята, че Западът пренамерено е организира цветните революции в бившите съветски републики в ущърб на Русия. Тези революции бяха стихийни явления, а не резултат от решения, приети във Вашингтон, Лондон и Париж. Фактът, че западните политически фондации впоследствие подкрепиха тези революции, е вече съвсем друга работа. 

Западът пък параноично вярва, че Русия стои зад всички негови политически проблеми, докато всъщност Москва използва момента и единствено, което прави, е да удря в слабите му места. 

Да се пребори с параноята на двете страни - това е политическата мисия, с която може да се наеме френският президент Еманюел Макрон по време на своите две големи политически мвизити - във Вашингтон и в Санкт Петербург през април и май тази година.