Ефтихия Вутира е професор по социална антропология в солунския Университет на Македония. Напуска Гърция на 16 г., за да замине за САЩ. През 1982 г. защитава докторантура по философия на образованието в Харвард, след което се завръща в родината. Отново напуска родината, за да се установи във Великобритания. През 2006 г. защитава в Кеймбридж докторантура по социална антропология.
- Какъв е смисълът на непрестанните стачки в Гърция?
- Хората се опитват да покажат своето презрение към политиците и тяхното несъгласие с тях. Какво можем да направим друго освен стачка. Има много начини да дадеш израз на своя гняв. Можеш да организираш масови демонстрации. Можеш да крещиш или пък да демонстрираш пасивна съпротива, но тогава със сигурност никой няма да ти обърне внимание. Имаше публични самоубийства на площад "Синтагма". Хората, посегнали на живота си, оставиха писма с обяснение, че протестират срещу нарушаването на правата им и накърняването на достойнството им. Можеш и да стачкуваш. Който работи, може да спре работа в знак на протест. Който не работи, не може да го направи.
- Доколко Гърция наистина е в реална криза ?
- Какво имате предвид под реална криза?
- Не е очевидна по улиците на страната.
- Вероятно имате предвид тв кадрите от Латинска Америка, където хората атакуват банки и магазини. Разбира се, че Гърция е в тежка финансова криза. Хората губят доходите си. Онези, които са спестили в банките, започват да ги харчат. И когато свършат парите, тогава вече ще се вижда и на улицата реалната криза. Кризата засяга всеки един грък, а за съжаление говорим за социална криза и криза на ценностите. Гърците бяха свикнали с един друг начин на живот, а сега група хора се опитва да им обясни как точно ще живеят занапред.
- По какъв начин тази ситуация се отразява на чужденците в страната?
- Най-засегнати са бежанците. Някога Гърция беше отворена към тези хора. Приемахме ги, но сега щом дойдат да търсят убежище при нас, не могат да останат. Връщаме ги по родните им места, макар че Гърция е подписала Женевската конвенция от 1951 г. и бе една сред първите държави, поставила подписа си под документа. Това означава, че гръцките власти не спазват задълженията си по международния документ.
- Как си обяснявате това?
- Преди в Гърция идваха бежанци от т.нар. Трети свят. Нямахме политика за бежанците. Водим подобна от 1997 г., която всъщност е част от европейската политика за бежанците. Бежанците идваха тук, след което Офисът на Върховния комисариат на ООН ги изпращаше в държави като Австралия, Канада и САЩ. Днес това вече не е възможно, защото тези държави затвориха вратите си и сега се предполага, че Гърция трябва да интегрира тези хора. Ние обаче нямаме интеграционна политика за бежанци.
- Как всъщност Атина се държи спрямо чужденците?
- По отношение на чужденците Гърция действа без аналог. Атина води твърда политика, що се отнася до даването на гражданство. Имигрантите, избрали Гърция, остават тук. Интегрират се де факто, но не и де юре. Това е проблемът. Всеки опит за либерализиране на законодателството се натъква на голяма опозиция. В момента е много модерно в Гърция да си фашист. Това е обяснението за успеха на фашистката партия "Златна зора". Лично аз не възприемам тази партия сериозно. За съжаление нейната популярност се дължи най-вече на медиите, защото успехът й е достатъчно драматичен, за да бъде медийно отразен. Честно казано, като ги видя по телевизията, изключвам приемника, защото имам чувството, че съм в Германия през 1939 г.
- Защо изобщо се стига до подобни ксенофобски прояви?
- За съжаление управляващите използват факта, че хората са притеснени за съществуването си. Затова се толерират и призиви за гонене на чужденците. Това положение наистина е драматично и очаквам правителството да втвърди политиката спрямо чужденците. Това ще ги направи да изглеждат добре в очите на гърците. Разбирате ли, става дума за борба за имидж.
- Как тогава ще ми обясните факта, че по улиците в Солун всички просяци са чужденци?
- Гърците нямат пари, но дават, защото са състрадателни. Вероятно дават милостиня, защото си мислят, че просещите хора също са гърци. Съмнявам се, че биха им дали цент, ако знаеха, че са чужденци. Гърците се идентифицират с тези хора. Веднага правиш асоциация, ако това беше баба ми например. Гърците не знаят, че просяците са част от един бизнес. Ако разберат, веднага ще спрат да бъдат толкова милостиви и щедри.
- Иначе що за хора са гърците?
- В продължение на дълги години бяхме земеделска страна. След това гърците се превърнаха в европейска нация и започнаха да предлагат и продават услуги. Това доведе до необходимост от добре образовани хора. Сега гърците се смятат като много образовани европейци, но пък за сметка на това получават заплати като балкански народ. Мисля, че в момента и българите са в подобно положение.
Иван ФИЛЧЕВ, пратеник на "Стандарт" в Гърция
