В Хърватия не стои вече въпросът как ще платите - в евро или...

В евро или в куни ще платите? ” Този въпрос постоянно можеше да се чуе в магазините, кафенетата и по пазарите в Загреб през последните дни. От днешния ден  такъв въпрос би бил нерентабилен -  националната валута куна остана в историята, съобщава БТА.

Хлябът, кафето и всичко останало ще се заплаща единствено в евро в Хърватия, откакто тази нощ завърши двуседмичният срок, в който хърватите можеха да се разплащат и в двете валути.

За Хърватия 1 януари 2023 е историческа дата, така като страната стана 20-ият член на еврозоната и 27-мата страна от Шенгенското пространство. За първи път страна членка на Европейски Съюз в един и същи ден се причисли към европейския валутен съюз и към пространството за пътувания без граничен надзор в Европа.

Хърватия е член на евросъюза от 2013 година, одобри проект за въвеждане на еврото през 2017 година и дружно с България влезе в така наречен чакалня на еврозоната - Европейския валутен механизъм (ERM II) - през 2020, прекарвайки там минималните две години.

От 1 януари до тази нощ в Хърватия разплащанията се правиха и в куни, и в евро. Рестото се връщаше в евро, с цел да може последователно куната да бъде изтеглена.

Още от 5 септември цените бяха и в двете валути и така ще бъде до края на 2023 година. 

Безплатно могат да се обменят не повече от 100 банкноти и 100 монети в куни на транзакция. След този срок хърватската централна банка ще обменя гратис банкноти куни без времево ограничаване, а монети до 31 декември 2025 година.

Тъга по куната

За някои от хърватите разделянето с куната носи горест, само че все отново гледат на еврото като нещо позитивно. 

Това е националната ни валута, знам я откогато съм се родил тук в Загреб и по тази причина е малко тъжно, но все си  мисля, че е ще е по-добре с еврото. Ние сме в Европейски Съюз и беше единствено въпрос на време да преминем към еврото, споделя пред Българска телеграфна агенция млад мъж.

Туризмът съставлява към 20 % от хърватската стопанска система. Над половината от износа на страната е предопределен за страните от еврозоната, а  60 на 100 от вноса идва от тези страни. Освен това половината банкови депозити и заеми към този момент са деноминирани в евро.

Според анкета на Евробарометър от предходната година 55 % от хърватите поддържат присъединението на страната си към еврозоната, а 80 на 100 се притесняват от повдигането на цените.

Скочиха ли цените поради въвеждането на еврото?

На този въпрос пенсионерка на загребския пазар „ Долац “ дава отговор изрично: „ Доста търговци закръглиха цените нагоре. “ А клиент в кафене в хърватската столица разяснява, че сега се „ лови риба в мътни води“, израз, който постоянно се чува в последно време.

Хърватската журналистка Лидия Киселяк е на мнение, че във време, когато инфлацията е висока и цените непрестанно се трансформират, е мъчно да се разбере дали повода за повишаването са растящите разноски или еврото.

Ясно е обаче, че инфлацията бе положително опрощение за повдигането на цените след въвеждането на еврото, добавя тя.

Киселяк споделя персоналния си опит и споделя, че преди в един фризьорски салон цена за мъжко подкастряне е била 65 куни, с въвеждането на еврото цената на услугата е закръглена на 10 евро (75 куни). Кафето, което е коствало 12 куни, в този момент е 2 евро (15 куни). 

Според най-новите данни на хърватския Държавен инспекторат, който следи за непозволеното повишение на цените, при фризьорските услуги и услугите, свързани с грижа за тялото, повишаването по отношение на 31 декември е до 20 на 100, а при някои инспекции и до 50 на 100.

В магазините на дребно при някои от питателните артикули, чиито цени се наблюдават, се регистрира покачване от 13 на 100. При хляба и хлебните произведения има покачване до 15 % в някои случаи, а в някои случаи и до 30 на 100.

В Хърватия, чието население е четири милиона, междинната месечна заплата е към 1000 евро, а по последни данни на Евростат през ноември инфлацията на годишна база е достигнала 13 %.

Лидия Киселяк отбелязва, че хърватите обичат да се съпоставят със словенците и с въвеждането на еврото е по-лесно да се съпоставят цените. 

В Словения заплатите са по-високи, само че цените на доста произведения в едни и същи търговски вериги са по-ниски, в сравнение с в Хърватия. Един от аргументите е и Данък добавена стойност, което в Хърватия е 25 %.

Реакцията на държавното управление

БЛИЦ припомня, че министър председателят Андрей Пленкович и министърът на стопанската система Давор Филипович предупредиха, че ако  цените  не се върнат на нивото от преди въвеждането на еврото, страната ще се намеси в случаите, при които има безпричинно повдигане на цените.

Глобата за юридически лица е на стойност до 26 544 евро, а най-високата санкция за физическо лице е 1990,84 евро.

Държавният инспекторат е направил от 7 до 11 януари общо 696 инспекции, като в 178 от тях е открито голословно нарастване на цените след 31 декември 2022 година

Въведен е и " Бизнес етичен кодекс ", чиято цел е да се подсигурява транспарантен и благонадежден продан на куната с евро.

Гражданите също могат да подават сигнали за нередностите, поради които се подхващат ограниченията, добавя Лидия Киселяк.

В куни или евро няма никакво значение, защото разположена на Балканите Хърватия си остана една от най -добрите туристически дестинации на Европа. 

Тя може да се похвали със своя дял от средновековни градове и исторически руини, но това, което прави тази страна изключителна, е нейното богатство от зашеметяващи природни забележителности.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук