Страшен глад в Мадагаскар. Децата там ядат хлебарки, скакалци, пясък и глина, а тези, които още са живи, са само кожа и кости. В южната част на Мадагаскар цари най-тежката суша от 40 години насам. Към 1 милион души са застрашени от гладна смърт, пише DW.

Почти апокалиптични кадри от опустошените от сушата райони на Мадагаскар - това, което се случва в южната част на островната държава, е просто невъобразимо.


"Работил съм и друг път в тежки ситуации - в Централноафриканската република, в Дарфур, в Конго, но толкова недохранени деца не съм виждал. Много от тях са само кожа и кости", казва Ардуино Мангони от Програмата по прехраната на ООН.

Става дума буквално за оцеляването на стотици хиляди хора, предупреждават помощните организации. Кенет Боуън ръководи бюрото на германската организация "Welthungerhilfe".

Неговите сътрудници покриват голяма част от региона - те обикалят и в най-отдалечените южни части, но просто не могат да бъдат навсякъде.

По принцип сега е времето за прибиране на реколтата. "Но тъй като не вали, много ниви са целите в прах, има и пясъчни бури", казва Боуън. Той се опасява, че хората ще имат много по-малко добив, отколкото през последните години. А може и никаква реколта да нямат.

"Гладът уби децата ми"

Регионите в най-южната част на островната държава не са изпаднали във внезапна криза - те и така са сред най-бедните в света. При това още в началото на годината беше пределно ясно какво предстои.

Тохарано, жена от южното мадагаскарско село Анкиломаровахатра, е погребала децата си още през януари.

„Децата ми не бяха яли дни наред нищо и накрая починаха. Починаха, защото просто не успявах да ги нахраня. Сигурна съм, че умряха от глад. Не е друго, не е Ковид-19 - гладът ги уби", казва Тохарано.

А друга жена разказва, че за да оцелеят, хората масово са започнали да ядат бяла глина. „Ако имахме нещо за ядене, никога не бихме яли глина. Първоначално изобщо не знаехме, че тя може да се яде. Но опитахме и проработи."

Хората търсят храна и в горите, които още не са изсечени: листа или горски плодове. А когато преди около шест седмици завалял дъжд, за кратко време хората можели да се изхранват и със скакалци, разказва Розе де Лима Рамананкавана, която ръководи помощна организация в един от крайбрежните градове.

„Ако след дъжда поникнат растения, се излюпват и скакалци. Хората ги събират и ги ядат - варят ги като ориз.

Сега обаче и скакалци няма, казва Ардуино Мангони от Програмата по прехраната на ООН. Той е виждал хора да ядат хлебарки или да смесват пясък с плодовете на тамаринда.

"Една почти забравена страна"

Хиляди вече са се насочили към градовете на север, но тъй като Мадагаскар не е пощаден и от пандемията, пътуванията из страната са затруднени.

Трябва да се намеси не само централното правителство - помощните организации също трябва да проявят активност, призовава Кенет Боуън от организацията "Welthungerhilfe". "Това е една забравена криза в една почти забравена страна", добавя той.