През 60-80-те години на миналия век СССР и САЩ активно развиват перспективни авиационни системи, които и до днес остават в основата на въздушните сили на Руската федерация и Америка.

Корпорациите в отбранителната индустрия овладяха две основни области: фронтова и стратегическа авиация, пише "Поглед инфо.

Инженерите и на двете сили бяха уверени, че бъдещето на авиацията е хиперзвуково. Въпреки това, в ерата на Студената война, въпреки няколкото перспективни авиационни проекта, способни да преодолеят заветните 5 МаХ, по-надеждните свръхзвукови самолети преминаха в масово производство.

И така, Ту-160 и американският B-1A развиха скорост от 2300 км/ч (1,8 М). От своя страна изтребителят F-16 развива 2100 км/ч, докато руският Су-27 преодолява 2500, а МиГ-31 - 3000.

С времето американската отбранителна индустрия премина от скорост към ниска забележимост, което доведе до появата на ултра скъпия дозвуков стратегически бомбардировачи B-2.

Американците отстъпиха и с новия F-35, способен да развива само 1800 км/ч срещу 2,45 Маха (почти 3000 км/ч. Скоростта ще бъде налична след поставянето на двигателите на "втори етап") при Су-57.

Вече няколко години се говори за разработване на перспективен авиационен комплекс за далечни разстояния в Руската федерация, с други думи - бомбардировач на бъдещето.

Има много малко информация и мненията се различават коренно.

Някои казват, че това ще бъде подзвуков стратегически бомбардировач, други твърдят, че руската отбранителна индустрия няма да следва стъпките на САЩ и възнамерява да създаде първия хиперзвуков бомбардировач. Нещо повече, развитието е останало от 80-те години.

2 години след първия полет на Ту-160, през 1983 г., конструкторското бюро „Туполев“ започва да проектира перспективния бомбардировач под код „230“, или Ту-260. Още през 1985 г. проектната документация за самолета лежеше на масата на партийното ръководство.

Според представените данни стратегическият бомбардировач с излитаща маса от 180 тона трябваше да издържи на скорост 3 МаХ (3600 км/ч) и да преодолее бариерата на 3.5 МаХ (4200 км/ч) с максимална скорост.

Обхватът би бил 8000-10000 километра, а практичният таван - 27000 метра. В същата година започва Перестройката и скоро СССР изчезва.

Перспективният самолет е останал в историята, но не може да се изключи, че разработките на Ту-260 може да са в основата на бъдещия бомбардировач.

Възможно е паралелно в Русия да работят едновременно по два проекта на ПАК ДА: дозвукови, с максимален обхват до 15 000 километра, и свръхзвукови/хиперзвукови, с половината от обхвата за най-ефективно решение на задачите.

Превод: В.Сергеев