Wikipedia представлява един от най-популярните уебсайтове в интернет, съгласно данни на Alexa Internet и SimilarWeb). На пуснатия през 2001 г. сайт към днешна дата има повече от 40 милиона статии на различна тематика, написани на почти 300 езика от цял свят от самите потребители на портала.

За мнозина Wikipedia може да представлява късче свободна зона в интернет. В недрата й обаче, „под“ безплатно предоставената информация и знания, кипи истинска скрита кибервойна.

Изследване и анализ на историята за първите 10 години съществуване на Wikipediа показват, че огромен брой автоматизирани програмирани „ботове“-алгоритми редактират статиите. Те работят на базата на изкуствения интелект.

Оказва се, че те са в постоянни епични битки, свързани със спецификата на редактиране на публикуваните на сайта статии.

Всеки един от алгоритмите се опитва да редактира последен статиите, като тези опити са безкрайни.

„Битките между ботовете могат да бъдат доста по-продължителни, в сравнение със споровете между хората. Последните обикновено „изстиват“ след няколко дни, докато ботовете могат да продължават с години“, коментира изследователят Таха Ясери от университета Оксфорд.

В свое изследване Ясери, заедно със свои колеги, проследява случаите на внасяне на корекции в Wikipediа между 2001 и 2010 година.

Въпреки че през първите години на съществуване активността на редакторските ботове е ниска, тя рязко нараства, както и самата платформа.

Технологията за автоматизирани ботове еволюира.

Изследователите отбелязват, че през 2014 г.  около 15% от всички редакции на всички езици в Wikipediа принадлежат именно на редактори-ботове.

Ако се чудите какво точно правят, трябва да знаете, че работата им е доста разнообразна. Освен внасяне на редакторски корекции, те спират вандализма, правят списъци с блокирани потребители, създават линкове, проверяват информацията, а също така автоматично въвеждат ново съдържание в сайта.

В самото начало ботовете са създавани с помощта на хора – не само от редактори на сайта, но и от потребители. Оказало се обаче, че тази практика не е ефикасна, когато става дума за взаимодействие между самите ботове.

Изследователите дават като пример два бота - Xqbot и Darknessbot. Те са написали за портала общо над 3600 статии на разнообразни теми, започвайки от гръцкия владетел Александър до британския футболен клуб „Астън Вила“.

В периода 2009-2010 година Xqbot е отклонил повече от 2000 корекции, внесени от бота Darknessbot. Последният на свой ред е решил да окаже ответна услуга и е бракувал около 1700 редакторски поправки, внесени от Xqbot.

Друга епична битка се развива между алгоритмите Tachikoma и Russbot. Всеки един от тях е бракувал над 1000 внесени от другия поправки.  

Подобно съперничество учените определят като истинска изненада, особено като се има предвид, че такова не е било предвидено.

Друга изненада за учените е свързана с броя на конфликтните случаи между ботове с оглед различните езикови версии на сайта.

Немската версия на Wikipediа се радва на най-малко конфликти – около 24 случая на всеки бот средно за 10-годишен период.

Португалската Wikipediа показва най-много случаи на битки – средно 185 конфликта на всеки бот.

Английската версия може да се определи като арена на средно ниво конфликти. За последните 10 години там има регистрирани 105 конфликтни случаи.