Вацлав Клаус е консервативен чешки политик, министър-председател на Чехия през 1992-1998 и президент на страната през 2003-2013, статията му е публикувана в iDNES.cz и преведена на български в geopolitica.eu

Украинският конфликт продължава вече два месеца. Някои „експерти” дори прогнозират, че той може да се проточи месеци, ако не и години. Не мога да се примиря с подобни лекомислени твърдения. Всеки ден умират хора, нарастват доказателствата за убийства на мирни жители и пленени войници.

Унищожени са огромни материални ценности. Не само Украйна, но и Русия ще върнат жизненото си равнище с години назад. И въпреки това, не се водят наистина сериозни мирни преговори. Напротив, вместо предложения за такива преговори, чуваме само войнствени призиви и съобщения за увеличаване на доставките на модерно въоръжение.

Кой трябва да участва в преговорите

Вероятно биха ми възразили, че вече вървят преговори между Украйна и Русия. Така е, но те не водят до нищо. А и могат ли въобще да доведат до нещо? Това ли са истинските преговори? И не трябва ли да бъдат водени от други? Дали наистина става дума за руско-украински конфликт и може ли той да бъде решен само от руснаците и украинците?

А може би, нещата са съвсем различни? Нима не виждаме конфликта на Запада с Русия, в който Украйна се оказа нещастен, но удобен обект (първоначално бях написал „само нещастен субект”, но истината е, че през своята сложна и противоречива 30-годищна история Украйна, след разпадането на Съветския съюз, все пак успя да внесе своя, собствена лепта, дори и в качеството си на „субект”)?

Убеден съм, че Западът и Русия следва да седнат колкото се може по-бързо на масата за преговори. Не се наемам да предлагам техния формат, но в него задължително следва да присъстват САЩ.

Изглежда очевидно, че от името на Европа, там трябва да присъстват представители на ЕС. Макар че лично аз не вярвам в техния мандат и автентичността им, или ако трябва да съм по-точен, не знам, доколко тези хора наистина изразяват реалните интереси на големите европейски държави, като Франция, където се провеждат президентски избори, или Германия с новото и неопитно, крайноляво правителство.

Впрочем, сред участниците следва да бъде и Китай. Всички тези играчи обаче преследват собствените си, силно различаващи се интереси и не проявяват заинтересованост този конфликт да приключи колкото се може по-бързо.

В миналото Украйна и украинците се ползваха със симпатиите на европейците. Лично аз обаче, винаги съм се срамувал, виждайки, как чехите се отнасят към украинските мигранти (легални и нелегални), работещи у нас. Днес обаче всички буквално излъчват любов към Украйна и украинците.

Проф. Джон Миършаймър: САЩ носят основната отговорност за войната в Украйна

Но дали тази любов не е само прикритие за „омразата към Русия”, както написа в писмо до мен една дама, която не познавам лично? Само че омразата към когото и да било е лош и слаб мотив за любовта към някой друг. С помощта на любовта и/или омразата няма как да бъде променена трагичната ситуация в Украйна. На преден план следва да излязат разумът и хладният прагматизъм.

Между другото, в споменатото по-горе писмо, въпросната дама ми пише, че „всички са заслепени от желанието Русия да бъде унищожена, дори с цената на самоунищожаването и икономическото ликвидиране на Европа”. Дойде време да съберем смелост и да повдигнем този въпрос. Следва да търсим и намираме поуките от историята.

Преди няколко седмици открих в един антикварен магазин книга на забележителния, макар и нееднозначен от политическа гледна точка, руски писател Иля Еренбург. Тя е издадена през 1923, а заглавието и е „Тръст Д.Е.: история на гибелта на Европа”. Тръст Д.Е. (Trust for the Destruction of Europe) е името на Организация за унищожаването на Европа.

Разбира се, тази книга не е истинска антиутопия, като тези на Олдъс Хъксли или Оруел, но въпреки това си струва да я прочетем. Защото показва, че след шока от Първата световна война, през 20-те и 30-те години така са разсъждавали мнозина европейски мислители, а не само тези двамата. Не се ли доближаваме до реализацията на тези антиутопии? И дали Европа няма да се окаже една от преките жертви на онова, което се случи на Украйна?

Какво ще донесе въоръженият конфликт

Точно такова впечатление се създава и днес, когато виждаме как се подценяват икономическите и миграционните последици от украинската криза. Ясно е, че от конфликта ще се възползват за да стимулират европейската унификация и да потиснат суверенитета на националните държави. Страните усилено ще се милитаризират. Нима това не тревожи никого? Или, да го кажем другояче, дали онези, които имат смелостта да го признаят, са марионетки на Путин?

Или, напротив, това са хора, които не искат да допуснат въпросният Trust for the Destruction of Europe (Тръст за разрушаването на Европа – Тръст Д.Е.), в съвременната му и „прогресивна” разновидност, да унищожи Стария континент? Или поне неговата източна и централна част? В края на краищата, тази част на Европа никога не се е ползвала с големи симпатии в европейския Запад.

Членовете на нашето правителство и парламента следва да се смятат на първо място за представители на Централна и Източна Европа. Дали обаче те се държат така? Те говорят много за страданията на украинския народ, но ми се струва, че не правят всичко за да може този конфликт да приключи колкото се може по-скоро (и да не допуснат Чехия да се окаже сред главните му жертви).

Дали зад това не се крие злонамерената сметка, че колкото по-дълго  продължават военните действия, толкова повече ще бъде отслабена Русия? И, че максималното удължаване на войната е изгодно? Самият аз изпадам в ужас от мисълта, че някой би могъл да си мисли нещо подобно. При това не само политиците, но и онези, които контролират нашите обществени медии.