В 4:40 сутринта пада първата бомба в Велун. Започва Втората световна война.

Днес, Велун иска да бъде символ на помирението и да напомня за страданията на мирните граждани по време на войната. За първи път, президента на Полша, както и този на Германия отбелязоха заедно годишнината от началото на кървавото събитие в града. Франк-Валтер Щайнмайер поиска и прошка от Полша.

"Наистина се радвам, че президентите решиха да дойдат във Велун да изразят почитта си към цивилните жертви във Втората световна война", казва пред ДПА кметът Павел Окраса.

Полските възпоменателни прояви за Втората световна война обикновено се състоят във Вестерплате, където полски гарнизон е атакуван от германските войски рано на 1 септември 1939 г. Години наред полуостров Вестерплате беше смятан за мястото, където започва войната, но в последните години историците изтъкват, че нападението над Велун е било извършено няколко минути по-рано.

"Няма значение къде е бил даден първият изстрел. Има два различни символа на Втората световна война. Вестерплате е символ на невероятната храброст на полския войник, а Велун - символ на цивилните жертви", казва Окраса. "Цивилните са тези, които страдат най-много през Втората световна война - не само поляци, но и евреи и много други народи. Искаме да покажем това измерение на войната: каква разруха е причинила тя на семействата, градовете, архитектурата", допълва той.

При нападението преди 80 години градът не е имал укрепления, военна промишленост или противовъздушна отбрана. Около 75 процента от градския център е бил разрушен. Първите бомби били хвърлени над градската болница, чийто покрив бил обозначен с огромен червен кръст.

Смята се, че при бомбардировката са загинали около 1200 души. "Днес бихме нарекли това терористичен акт", казва Окраса.

Една от преживелите бомбардировката е Зофя Бурхачинска, която днес е на 91 години. Тя избягала от града боса и по нощница, след като бомба поразила сградата, в която живеела. Бурхачинска се върнала в града през 1945 г., но за нея той вече бил неузнаваем. "Баща ми трябваше да ми покаже пътя до училището - това беше съвсем друг град. Там, където преди имаше къщи, сега имаше само отломки", разказва тя.

През следващите десетилетия Велун успява да възкръсне от пепелта и се надява да се превърне в символ на помирението и напомняне какъв ужас за цивилното население са войните. "Искаме да представим тези идеи на света", казва Окраса.

Кметът се надява също Велун да стане и друг символ - на полско-германското съгласие, заедно с други три следвоенни жеста: писмо от 1965 г. от полски до германски епископи, в което те "прощават и искат прошка"; почитта към жертвите при въстанието във Варшавското гето, засвидетелствана през 1970 г. от канцлера Вили Бранд, и жеста на помирение между канцлера Хелмут Кол и премиера Тадеуш Мазовецки през 1989 г.

Градът дава своя принос в поддържането на добри отношения с германските си съседи. Кметът описва отношенията на Велун с партньорските градове Остербург в провинция Саксония-Анхалт и Аделебсен в Долна Саксония като "прекрасни".

"Мога съвсем честно и убедено да кажа, че можем да служим за пример за добри полско-германски отношения на местно равнище", казва Окраса. Кметът се гордее с постигнатото от града след смяната на режима през 1989 г. "Тук имаме силен икономически център, много активни предприемачи, които по свой начин връщат дължимото на предишните поколения", отбелязва той.

Колкото до военните репарации, кметът оставя този въпрос на полската дипломация.

"Ние градим добри отношения с партньорските си градове в Германия и искаме те да останат такива. Не бихме желали репарациите да станат причина за влошаването им" подчертава Окраса.