ВМС на САЩ увеличиха разузнавателните възможности на своите атакуващи подводници. Това стана възможно чрез въвеждането в ограничена експлоатация на новия автономен подводен апарат Iver4 900 и системата за изстрелване и изваждане през торпедни тръби (TTLR), която подпомага и операции по противоминна война и на морското дъно.
Новата система позволява на подводниците не само да изстрелват дронове през своите 21-инчови торпедни тръби, но и да ги прибират обратно, докато корабът остава под водата. Според изданието Military Watch Magazine възможността за многократно изстрелване и прибиране на автономно подводно устройство от потопена подводница, без тя да излиза на повърхността, е напълно безпрецедентна.
Тази технология значително разширява разузнавателните способности на подводния флот, тъй като корабите успяват да запазят своята незабележимост под вода.
Появата на тази функция за прибиране вероятно е дори по-важна от самите постижения в характеристиките на новите подводни дронове, изстрелвани от подводници. Повече от век почти всяко оръжие или полезен товар, напускащ торпедна тръба на подводница - торпедо, крилата ракета, мина или примамка - е бил проектиран като система за еднократна, еднопосочна употреба.
Прибирането на устройство обратно след изстрелването му представлява технически значително по-трудна задача от самото му пускане във водата. Системата TTLR разрешава този проблем, като поставя дрона в подвижен ръкав за изстрелване и възстановяване, монтиран в стандартна торпедна тръба.
Именно това решение позволява на подводниците ефективно да функционират като подводни кораби-майки за дронове.
Разработен от L3Harris, Iver4 900 разчита на модулни отсеци за полезен товар, чрез които операторите могат бързо да сменят сонарните системи, оборудването за картографиране на морското дъно, сензорите за откриване на мини, пакетите за електронно разузнаване или други мисийно специфични товари между отделните разполагания. Компактните безпилотни апарати са изготвени от титан и въглеродни влакна и са проектирани да работят на дълбочина от 300 метра.
Предвижда се следващи поколения дронове със сходни размери да последват този модел в експлоатация и да се включат в системата TTLR. Самите дронове, както и TTLR, вече са били подложени на оперативна оценка на борда на ядрени подводници от клас „Вирджиния“.
От оперативна гледна точка Iver4 900 е замислен да изпълнява подводна роля, аналогична на концепцията за „лоялен пилот“, която все по-често се прилага във военновъздушните сили. Вместо да рискуват многомилиардна атакуваща подводница в опасни плитчини или добре защитени крайбрежни райони, командирите могат да насочат безпилотния апарат да изпълнява рисковите задачи самостоятелно.
Сред тях са минно разузнаване, противоминни действия, картографиране на морското дъно, хидрографски проучвания, събиране на подводна разузнавателна информация, проверка на подводни кабели и тръбопроводи, както и други високорискови разузнавателни мисии. Понеже апаратът действа самостоятелно и без свързващо въже, той може да оперира на десетки километри от подводницата, което значително увеличава обхвата на сензорния й комплект и същевременно намалява оперативния риск.
Минната война най-вероятно ще се превърне в едно от основните приложения на технологията, а тя остава сфера, в която възможностите на ВМС на САЩ засега са относително ограничени.
Внедряването на системата TTLR в реална експлоатация вероятно ще се окаже значимо не толкова заради конкретна мисия, която може да улесни в близко бъдеще, колкото заради по-мащабната трансформация на подводните операции, която прави възможна.
Ударните подводници традиционно се осланят почти изцяло на собствените си сонарни системи и перископи, за да изградят представа за обстановката около себе си.
Автономните превозни средства с възможност за възстановяване на практика се превръщат в допълнителни подвижни сензорни платформи. Те могат да действат самостоятелно в обширни зони, докато поддържат непрекъсната връзка с подводницата чрез защитена подводна мрежа.
Така вместо една подводница да наблюдава обстановката само от своята позиция, командирите разполагат с множество разпределени сензори, способни да покриват едновременно значително по-голяма територия.
Това би могло да се превърне в повратен момент за американския флот от ударни подводници.
