Така се нарича книгата на британските еколози Бренда и Робърт Вейл, в която учените подробно описват вредите, които нанасят на околната среда домашните животни. Изследването излезе от печат неотдавна, но вече вдигна доста шум.
Домашните питомци вредят с това, че ядат и изискват грижи. А за това са необходими не само средства на собствениците им, но и природни ресурси. Това означава, че нечия любима писанка „подяжда” не само своите стопани, но и човечеството.
Любителите на домашните животни скочиха срещу книгата. Те се възмутиха и от заглавието й, макар че то е историческо. Думите "време е да изядем кучетата" са били популярни сред покорителите на крайния Север и Антарктида и имали тогава пряко, а не образно значение. Когато свършвали хранителните запаси, а не искали да умрат от глад, хората посягали на кучетата, които теглели шейните.
Според мнението на съпрузите Вейл сега на планетата настъпват трудни времена. Природните ресурси намаляват. Милиони гладуват. А други милиони се грижат за домашни животни. Това според авторите е недопустим разкош.
Вейл са изчислили: средно голямо куче за година изяжда164 кг месо и 95 кг зърнени храни. За тяхното производство са нужни 0,84 хектара селскостопанска земя. За по-едро куче, например овчарка – са необходими 1,1 хектара, а за още по-голямо куче, като мастиф – още повече.
Учените преизчислили площите в енергия и определили количеството, което теоретически може да даде всеки декар. Получили се по 135 гигаджаула на година. По толкова "употребява" всяко домашно куче. Това е два пъти повече от разходваното от джип, ако е изминал 10 000 км.
По нататък Вейл оценяват вредното въздействие на други домашни любимци, сравнено отново с хектари и енергия.
Котката може да бъде приравнена към 0,15 хектара и един автобус.
Два хамстера са 0,028 хектара и плазмен телевизор.
Малката аквариумна рибка - 0,00034 хектара и два мобилни телефона.
Критиците на книгата уверяват, че авторите най-напред нещо са объркали в математиката, а след това ги обвиняват, че не може животните да се измерват в хектари и джаули.
Теорията на семейство Вейл има и защитници. Например екологът Джон Барет от Стокхолмския институт за околната среда приема допускането на Вейл (за сравняването на животните с площ и енергия), преизчислил всичко и подтвърдил: сметките са точни. Какви изводи ще се направят от получените резултати е личен избор.
/БЛИЦ
