Сърбия не възнамерява да започва военни действия срещу други държави, но ще бъде готова да отблъсне всеки, който се осмели да атакува. Това заяви сръбският президент Александър Вучич, говорейки на митинг в Байина Баща. Изявлението му бе в отговор на опасенията на Хърватия, че Белград се е сдобил с ракети.
''Няма да атакуваме или да навредим на никого, но винаги ще бъдем достатъчно подготвени и силни, за да отблъснем всеки, който си помисли да ни атакува'', подчерта сръбският лидер, цитиран от Фокус.
Вучич също така критикува твърденията за военно превъзходство на съседните държави, отбелязвайки, че Белград сам взема решения за развитието на въоръжените си сили.
''От месеци ни казват: ''Ние, хърватите, купуваме по-добри ракети от сърбите, а от французите ще получим това и онова''. И всичко, което трябваше да направят, беше да видят една от нашите ракети... Ако знаех, че ще им хареса толкова много, щях да я купя по-рано '', отбелязва той, визирайки скорошното попълнение в сръбския арсенал.
Сръбският президент отбелязва още, че Белград няма намерение да координира отбранителната си политика с други държави.
''Те могат да имат всичко, могат да бъдат членове на НАТО, могат да купуват каквото си поискат. И въпреки това, оказва се, че ние, сърбите, трябва да ги питаме какво да купуваме – сякаш не ни е позволено да имаме собствена държава'', отбелязва той.
Придобиването на "въздух-земя"
На 14 март Хърватия информира генералния секретар на НАТО Марк Рюте за придобиването от Сърбия на ракети ''въздух-земя'' с обхват до 400 км. Премиерът Андрей Пленкович подчерта, че ''това е важна информация, която ръководството на НАТО и членовете на Алианса трябва да вземат предвид''. Сръбският президент преди това обяви, че изтребителите МиГ-29 на страната са оборудвани с ракети, произведени в Китай.
Той също така подчерта, че Белград разглежда военното сътрудничество между Албания, Хърватия и Косово като потенциална заплаха и се готви да се защити.
През март 2025 г. министерствата на отбраната на Албания, Хърватия и Косово подписаха тристранен меморандум за военно сътрудничество. Документът предвижда развитие на сътрудничеството в укрепването на отбранителните способности, повишаване на оперативната съвместимост, противодействие на хибридните заплахи и подкрепа на евроатлантическата и регионалната отбранителна интеграция.
Сръбското външно министерство коментира тогава, че споразумението подкопава регионалната сигурност и е провокативно, тъй като се изготвя без консултация със сръбската страна и включва структури в Прищина, които Белград не признава.
