Почти две години след старта на Ядрената декларация на COP28 в Дубай, която обедини 25 държави около амбициозната цел да утроят световния ядрен капацитет до 2050 г., специалисти алармират, че задачата изглежда почти недостижима.
Причината е комбинация от критичен недостиг на инвестиции, ограничени доставки на уран и дългите срокове за изграждане на нови реактори.
Към инициативата впоследствие се присъединиха още шест държави, сред които Турция, Кения и Нигерия. Международната агенция за ядрена енергетика обаче посочва, че въпреки реалистичния план за достигане на 1160 гигавата капацитет до 2050 г., на практика процесът се сблъсква с финансови и логистични препятствия.
На скорошен ядрен симпозиум в Лондон представители на индустрията подчертаха, че изграждането на нови мощности отнема десетилетия и често надхвърля планираните бюджети.
Пример за това са двата американски енергоблока, започнати през 2009 г. за 14 млрд. долара, но завършени чак през 2023–2024 г. с двойно по-висока цена.
Казахстанската Kazatomprom предупреждава, че производството на уран изостава драстично от нарастващото търсене. Според Световната ядрена асоциация глобалните нужди ще се увеличат с една трета до 2030 г. и ще се удвоят до 2040 г., докато добивът от съществуващите мини дългосрочно намалява наполовина.
Въпреки това има и позитивни сигнали – Световната банка премахна забраната си за финансиране на ядрени проекти, а редица фондове и кредитни пазари отварят път за нови инвестиции. Президентът на САЩ Доналд Тръмп вече подкрепи секторa с изпълнителна заповед за ускорено лицензиране на реактори, целяща четирикратно увеличение на американския ядрен капацитет до 2050 г.
Африка също навлиза активно в областта – Гана и Руанда подготвят първите си малки модулни реактори, а Египет строи четири ядрени блока с руска подкрепа. Това предизвиква нов дебат за ролята на ядрената енергия в глобалния преход – докато правителствата я виждат като стабилен енергиен източник, екологични организации я наричат „най-скъпият начин“ за намаляване на емисиите, който отклонява средства от възобновяемите източници.
Въпреки критиките интересът към ядрената енергия е на най-високо равнище от петролната криза през 70-те години, а битката между реализма и амбицията за утрояване на капацитета тепърва предстои.
