Президентът Илияна Йотова представи пред генералния секретар на Съвета на Европа Ален Берсе случая на Ива Михайлова – младата жена със северномакедонско и българско гражданство, която не е допускана за лечение в България, тъй като срещу нея се води съдебен процес в Кочани. Това съобщиха от прессекретариата на президентството.
„Случаят на Ива е прецедент за погазване на човешките права – един житейски случай се превръща в политическа тема", подчерта Йотова. Тя беше категорична, че България не може и не иска да се меси в правораздаването в Република Северна Македония, но настоява на Ива Михайлова, която вече има сериозни увреждания, да й бъде осигурен достъп до необходимото лечение. Президентът заяви, че страната ни е предложила на Скопие или Ива да бъде лекувана в България, или да бъде изпратен медицински екип от нашата страна за консултация, но северномакедонската страна не се е съгласила.
Илияна Йотова ще изпрати подробна информация по случая на генералния секретар. Ален Берсе, от своя страна, заяви, че Светът на Европа не разглежда индивидуални случаи, но с интерес ще се запознае с настоящия, защото той може да е част от по-общата картина за защита на човешките права. Писмо за Ива Михайлова вече е изпратено до комисаря по правата на човека към Съвета на Европа.
Сред основните теми на разговора в Страсбург беше процесът по реформиране на Съвета на Европа така, че да бъде адекватен на новата реалност и да откликва на бързите промени. Президентът беше категорична, че трябва да се засили политическият характер на Съвета на Европа, създаден в по-различните години на мир след Втората световна война. „Съветът на Европа трябва да се фокусира върху две основни теми – постигането на мир и реална защита на човешките права. Съветът трябва да се превърне в платформа за мир", посочи Илияна Йотова.
Президентът подчерта, че Европа трябва да бъде единен континент и да не се прилагат двойни стандарти и някои държави членки да не зачитат решения на Съвета на Европа. Държавният глава отбеляза, че България ще представи пред Съвета своята позиция за планираните реформи. От своя страна Ален Берсе изтъкна, че България е много важен член на Съвета на Европа.
Фокус на срещата, в която участва и министърът на правосъдието Николай Найденов, беше приключването на контрола по изпълнението на решенията в групата дела „ОМО Илинден срещу България" от 2006 г. Ален Берсе подчерта, че страната ни отбелязва напредък в конкретното изпълнение на мерките за гарантиране на правото на сдружавана. Той изрази надежда наблюдението да отпадне през март догодина. В срещата участва и генералният директор по правата на човека и върховенството на правото в Секретариата на Съвета на Европа Джанлука Еспозито, с когото президентът разговаря в София през юли по същия въпрос.
Делото на 23-годишната Михайлова, която е с двойно гражданство – българско и македонско, тече вече 10 месеца. Съдът в град Кочани я не допуска до лечение в България, докато трае делото ѝ за пътнотранспортно произшествие.
През октомври миналата година Ива се прибира в Северна Македония за контролен преглед при ортодонт. По думите ѝ, докато пътува по пътя към Щип, след като преминава през Кочани, забелязва цивилен автомобил, за който знае, че е полицейски, тъй като го познава от града. В него се намират трима полицаи – двама мъже и една жена, които по това време извършват проверка на друг автомобил.
Според експертизата на прокуратурата относно катастрофата два автомобила са се сблъскали върху осовата линия на пътя и именно това е основанието обвинението да приеме, че Михайлова носи вина за инцидента.
Двете независими експертизи обаче стигат до противоположен извод – според едната насрещният автомобил е навлязъл с 90 сантиметра в нейното платно, а според другата – с 95 сантиметра, което според експертите е причината за катастрофата.
Младата жена разказва, че за да заобиколи спряната полицейска кола, насрещно движещият се автомобил навлиза в нейното платно и се удря челно в колата ѝ. След удара нейният автомобил се блъска в мантинелата, а другият се завърта и остава между двете платна.
"Той ме удря с предната си част, съответно на него предната част му е супена, а пък на мен лявата, защото ме удря отляво. Случва се това и полицайката, която беше там, дойде и ми помогна, даде ми вода, докато другите двама по никакъв начин не се отзоваха нито при мен, нито при останалите пострадали от другата кола. Съответно колата, която беше зад мен, едно момче също дойде и ми помогна. Те искаха да ми изкарат колата, докато дойде пожарна и линейката", допълни тя.
"Останах в колата, защото нямаше как да ми изкарат, пък и бях доста счупена и ме болеше всичко. Закараха ни веднага в болницата в Кочани и мен и от другата кола хората. Снимаха ни на рентген. Направиха всичко, но на мен ми казаха, че почти ми няма нищо, че съм добре. Но пък аз се чувствах, че изобщо не съм добре. Буквално ме болеше всичко. И по мое желание ме закараха в Скопие. Там също ми направиха ядрено-магнитен и се оказа, че имам счупени прешлени - L5, а L4 - спукан. И останах четири дни в болница под тяхно наблюдение за терапии, в които четири дни ме пазеше полиция 24/7. Още когато пристигнах, няколко часа по-късно, дойде полиция. Взеха ми българския и македонския паспорт. Веднага ме обвиниха. Без даже да има някаква експертиза направена. Забраниха ми да напускам Македония и също град Кочани, в който аз, като се върна от болница, трябва да бъда там, защото там имам баба и дядо. Иначе, със сигурност, щяха да ме сложат и в ареста да бъда" , разказва още тя.
"Интервенция, която трябва да ми се направи, за да мога да си остана добре, изцяло физически, я има в България, Турция, Израел - от близките държави тук. В Македония даже не са чували за такова нещо", допълни тя.
По думите ѝ няколко часа след постъпването ѝ в болницата полицията изземва както македонските, така и българските ѝ документи за самоличност. Тя твърди, че още тогава фактически е била третирана като виновна, без да е изготвена каквато и да е експертиза.
Оттогава Ива няма право да напуска Северна Македония, а дълго време ограниченията включват и забрана да напуска град Кочани. Въпреки че в продължение на месеци няма официално повдигнато обвинение, документите ѝ остават отнети. Адвокатите ѝ многократно заявяват, че не знаят от какво точно трябва да я защитават, тъй като официално обвинение липсва.
Едва осем месеца след катастрофата Ива получава обвинение, а впоследствие и призовка за делото, насрочено за 6 юли.
Междувременно здравословното ѝ състояние остава сериозен проблем. По думите ѝ лекарите препоръчват специализирана хирургична интервенция, която не се извършва в Северна Македония, но може да бъде направена в България, Турция или Израел.
Въпреки това съдът последователно отказва да ѝ разреши да напусне страната, за да се лекува. До момента тя е получила общо пет отказа.
Първата молба е внесена през декември или януари с аргумента, че здравните ѝ осигуровки са в България и лечението там е най-подходящо. Следва ново искане в края на март, подкрепено със становище на невролог за необходимата операция, но отново без успех. Последва обжалване пред Апелативния съд в Щип, който също отказва промяна на мярката.
При следващото искане, внесено на 27 април, защитата предоставя и гаранция под формата на недвижим имот, собственост на Ива, както и експертиза от съдебен лекар, според която лечението трябва да бъде проведено по спешност. Въпреки това разрешение за напускане на страната така и не е дадено.
Ива е категорична, че свидетелските показания подкрепят нейната версия за случилото се. По думите ѝ има множество очевидци – хора, пътували зад нейния автомобил, зад другия автомобил, както и други свидетели, които са видели как насрещната кола навлиза в нейната лента. Тя твърди, че всички тези свидетели са били посочени пред прокуратурата, но прокурорът е разпитал само един от тях и то пет месеца след инцидента.
