На 21 юли Йозгюр Йозел обяви създаването на Новата партия, а него последваха 90 депутати от Народнорепубликанската партия (НРП) — едно от най-мащабните партийни разцепления в турската история. Само за ден новата формация се превърна в най-голямата опозиционна сила в турския парламент, което ѝ дава право да сезира Конституционния съд с искане за отмяна на закони.
НРП остана с 44 места, срина се до пето място по брой депутати и за първи път от 24 години загуби статута си на основна опозиционна партия.
Учредяването на новата партия представлява своеобразен завършек на процес с по-дълга история, чиито корени датират от ареста на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу през март 2025 г.
На президентските избори през 2023 г. опозицията имаше сериозни шансове да отстрани от власт турския президент Реджеп Тайип Ердоган. След загубата обаче светската Народнорепубликанска партия (НРП) направи стъпка, нетипична за досегашната си история.
На партиен конгрес досегашният ѝ лидер Кемал Кълъчдароглу беше свален от поста, а негов наследник стана Йозгюр Йозел.
Йозел е по професия фармацевт и притежава добро разбиране за настроенията и проблемите на така наречената „дълбока Турция“ – частите от страната извън големите градски центрове.
За разлика от него, 77-годишният Кълъчдароглу беше по-възрастен и лишен от харизма политик, докато новият лидер е значително по-млад и по-енергичен, което вля свежа енергия в опозиционните редици.
Ефектът от смяната на ръководството се видя на местните избори през март 2024 г., когато опозицията отбеляза успех в няколко посоки. Тя запази кметските кресла в най-големите градове на страната, събра най-висок процент гласове в национален мащаб и по този начин получи надмощие в редица значими общински съвети.
Радостта от тази победа обаче не продължи дълго. Още през октомври 2024 г. бе задържан Ахмет Йозер – кметът на район „Есенюрт“, най-големия истанбулски квартал с около 900 000 жители – по обвинения за връзки с Кюрдската работническа партия (ПКК).
След задържането на Ръза Акполат - кмет на истанбулския район „Бешикташ“, извършено от НРП през януари 2025 г., полицейският натиск върху опозицията се засилил допълнително. На 19 март бил задържан и Екрем Имамоглу - кметът на Истанбулската голяма община, определен от опозицията за кандидат за президент.
Като реакция на тези действия опозиционните сили започнали да провеждат седмични протести - както в различните истанбулски квартали, така и в провинцията. Арестите обаче не спрели и досега броят на задържаните опозиционни кметове на райони и общини в големите градове стигнал 35.
Сред тях са седем градоначалници на метрополии с над 750 000 жители или на областни центрове, а петима от последните продължават да са в ареста.
Паралелно със задържанията на кметовете вървяло и отстраняването им от постовете. В някои случаи опозицията успяла да задържи управлението на общините, защото новите ръководители били избирани от общинските съвети. В други случаи обаче властта назначавала служебни наместници, при което контролът бил изгубен.
Срещу арестуваните кметове са отправени обвинения за подкуп, злоупотреба със служебно положение при разпореждане с активи и манипулиране на обществени поръчки, а също и за създаване или членство в престъпна организация.
По отделни производства били повдигнати и обвинения за принадлежност към терористична организация - поради сътрудничеството на опозицията с прокюрдски партии и техни представители.
Срамен и тъжен ден
На фона на тези развития на 21 май апелативен съд в Турция обяви конгреса на НРП от есента на 2023 г. за нищожен. Основание за решението станаха твърденията на делегати, че екипът на Йозел им е плащал за гласовете им.
Вследствие на пълната нищожност отпаднаха всички правни последици от въпросния конгрес, а на лидерския пост се завърна Кемал Кълъчдароглу.
Кълъчдароглу е ръководил партията от 2010 г. насам, като през този период е губил всички изборни надпревари. Изключение прави относителният успех на опозицията на местните избори през март 2019 г., когато тя успя да спечели контрол над няколко ключови големи града.
В края на месеца той възвърна контрола над партийната централа, влизайки в сградата с подкрепата на група младежи, облечени в черно. Междувременно полицията разпръсна със сълзотворен газ активистите на партията, които се бяха барикадирали вътре.
В социалните мрежи привърженици на НРП нарекоха случващото се „срамно“ и „тъжно“.
Така най-старата партия в Турция, основана преди 102 години от основателя на Републиката Мустафа Кемал Ататюрк, на практика се оказа с две паралелни ръководства.
От една страна стои възстановеното чрез съдебно решение старо ръководство, което вече е започнало чистка в партийните редове, а от друга - новото ръководство на Й. Йозел, избрано на самия конгрес.
Близките до Йозел настояха Кемал Кълъчдароглу незабавно да насрочи дата за партиен конгрес, на който проблемът с лидерството да бъде решен окончателно. Кълъчдароглу отказа да приеме това искане.
Той обоснова позицията си с факта, че съдебните производства все още не са приключили и че преди всичко партията трябва да премине през прочистване от лица, за които има подозрения за участие дори в най-дребни нарушения.
Въпреки това по-голямата част от привържениците на НРП — сред които доминират образовани хора от средната класа — отказват да признаят за легитимно решението на съда срещу Кълъчдароглу, институция, за която се твърди, че се намира под влияние на управляващата власт.
Крилото на Йозел изтъкваше и още един аргумент в подкрепа на провеждането на конгрес. Според тях съществува риск, че ако конгресът не се проведе и есенният конгрес от 2023 г. бъде обявен за нередовен, партията може да загуби правото си да участва в избори.
Този риск произтича от изискването на турското законодателство партиите да провеждат редовни отчетно-изборни събрания като условие за допускане до вот.
Турски специалисти по политология, които не са свързани с управляващите, категорично отстояват мнението, че случващото се в НРП трябва да се разглежда като опит на властта да постави опозицията под свой непряк контрол.
Според тях случаят не бива да се тълкува просто като вътрешен спор между две фракции относно легитимността на партийното ръководство.
Новата партия като ultima ratio
Йозгюр Йозел и хората около него многократно заявявали, че основаването на нова партия ще бъде за тях ultima ratio — крайна мярка, до която ще прибегнат само ако не остане друга възможност и след изчерпването на всички механизми в рамките на партията.
Независимо от това изборът на момент за подобна стъпка не бил случаен, а носел символичен характер.
За ден на учредяването и подаването на заявлението беше определена датата 24 юли, която съвпада с годишнината от подписването на Лозанския договор през 1923 г.
С този договор бяха утвърдени границите, отстоявани от националистическото движение, водено от Мустафа Кемал (по-късно, след въвеждането на фамилните имена в Турция, той приел името Ататюрк), след приключването на Първата световна война.
По този начин Новата партия успяла да покаже връзка с един от ключовите моменти в новата турска история — създаването на самата държава.
В същото време тя избегнала обвързването си с репресивните и секуларизиращите политики на НРП по времето на еднопартийното ѝ управление между 1923 г. и 1950 г., които не се посрещат с добро отношение от част от консервативния електорат.
Основателите на партията отбелязали деня с петъчна молитва в джамията „Хаджъ Байрам Вели“ в Анкара. След това те посетили сградата на първия Меджлис в столицата, свикан на 23 април 1920 г. от Мустафа Кемал в началото на неговата борба срещу чуждите сили, окупирали страната.
С тези действия бяха изпратени сигнали едновременно към две различни групи от избиратели — към привържениците на светски и националистически възгледи (чрез позоваването на наследството на Ататюрк, основателя на Републиката) и към по-консервативните избиратели (чрез участието в молитвата).
Коя е Новата партия?
Изложеното дотук поставя логичен въпрос — какъв всъщност ще е обликът на новата партия и към която част от избирателите ще бъдат насочени нейните усилия. Все още не е ясно дали тя ще се окаже просто копие на НРП, второ издание, или ще предложи нещо различно, способно да привлече по-широк кръг от гласоподаватели.
Обединяването на разнообразните и обширни групи турски избиратели в рамките на една голяма партийна структура е задача, която по правило се оказва по-трудна, отколкото в повечето други страни. Причината за това се крие в множеството застъпващи се обществени разломи — дълбоки политически линии на разделение, които са характерни за турското общество.
Сред тях се открояват противопоставянето между турци и кюрди, разделението ляво-дясно, както и сблъсъкът между светски и консервативни ценности, а немалка част от електората се състои от националистически настроени граждани.
В много случаи именно принадлежността към определена идентичност, а не идеологическите убеждения или икономическите интереси, е онова, което определя политическия избор — а това нерядко води до интересни, а понякога и парадоксални резултати.
НРП, която се позиционира ляво от центъра и членува в Социалистическия интернационал, е светска партия и точно затова черпи подкрепа предимно от по-образованите и по-заможните части на обществото — групи, които в други държави по-често биха подкрепили дясноцентристки формации.
За разлика от тях по-бедните турски граждани се отличават с по-силна религиозност и националистически убеждения, което ги свързва с управляващата дясна Партия на справедливостта и развитието (ПСР), ръководена от президента Реджеп Тайип Ердоган.
В миналото и консервативно настроените кюрди са гласували по-скоро за ПСР, отколкото за про-кюрдските партии, тъй като последните защитават леви, прогресивни и светски позиции по теми като еманципацията на жените и равенството между половете.
Проучване на социологическата агенция „Гюндемар“ от май — проведено още преди учредяването на новата партия — сочи, че тя би получила подкрепата на почти всички избиратели на НРП. Освен това формацията би привлякла и значителна част от разочаровани гласоподаватели, които досега НРП не е успявала да мобилизира.
Сходни констатации се съдържат и в друго изследване, направено от турска социологическа агенция по поръчка на учени от университета в Абърдийн в периода 22-24 юли — точно когато се формира новата партия.
Според него 70% от анкетираните избиратели на НРП посочват, че биха могли да гласуват за „Новата партия“, докато 15% заявяват неутрална позиция. Тези резултати говорят за относително устойчива склонност към преминаване към новата формация.
Логично избирателите на ПСР и на Партията на националистическото действие запазват дистанция спрямо новия политически проект.
В същото време благосклонност към Новата партия показват и част от досегашните симпатизанти на светската националистическа Добра партия, както и на консервативната Нова партия на благоденствието (Yeniden Refah Partisi), която на свой ред се е обособила от ПСР.
Интерес към новата формация проявяват и до 40% от кюрдските избиратели. Дали този потенциал ще се превърне в реална електорална подкрепа, зависи в голяма степен от темпото и начина, по който ще се развие процесът на разоръжаване на ПКК, както и от интегрирането на кюрдските бойци в турското общество.
Провал на този процес, неговото забавяне или поставянето от турското правителство на условия, които кюрдите биха приели за неприемливи, в съчетание с разочарование от ролята на досегашните кюрдски партии в него, биха могли да доведат именно до такъв резултат.
От момента, в който съдебната инстанция върна К. Кълъчдароглу на поста председател на НРП, Йозгюр Йозел получи значителна политическа опора от представената в парламента Добра партия, а също и от по-малката националистическа Партия на победата (Zafer Partisi).
Своя подкрепа му гласува и социалистическата Турска работническа партия, която има двама депутати, избрани чрез прокюрдска листа.
Лидерът на партията Йозгюр Йозел запозна обществеността с партийната програма, носеща заглавието „За общо бъдеще“. В нея той формулира целта на формацията като изграждане на „Алиансът на Турция“ (Türkiye İttifakı) — термин, който вече бе използвал преди местните избори през 2024 г.
Идеята е под общ покрив да се съберат социалдемократи, националисти, консерватори и кюрдски демократи. Това представлява директен отговор на двата съществуващи досега алианса — „Народен“ и „Национален“, в които влизат съответно ПСР и националистическата ПНД от една страна, и опозиционните партии от друга.
В текста на програмата фразата „ще променим тази потисническа система“ фигурира общо 15 пъти. Сред другите основни ангажименти на партията са следните:
- отмяна на действащата президентска система, при която властта е силно концентрирана в ръцете на държавния глава, и връщане към парламентарен модел на управление;
- възстановяване на правовата държава чрез изпълнение на решенията на Конституционния съд и на Европейския съд по правата на човека — на практика обещание за освобождаване на осъдените по различни обвинения политици и граждански активисти, за които съществуват такива неизпълнени решения, включително знакови личности като бизнесмена и филантроп Осман Кавала, кюрдския политик Селяхаттин Демирташ и фигури от НРП;
- зачитане на майчиния език и равенството на гражданите – ясен сигнал към кюрдските избиратели;
- забързване на процеса по присъединяване към Европейския съюз.
Турски анализатори са категорични в едно - ако Новата партия се превърне в поредното издание на НРП, тя няма изгледи за успех. НРП традиционно трудно достига до консервативните слоеве на турското общество поради светския си облик.
Въпреки че през последните години нагласите в самата партия донякъде са се променили, националистическото ѝ крило продължава да пречи на пълноценното сътрудничество с кюрдските гласоподаватели.
Турският наблюдател Кемал Бююкюксел смята, че НРП понякога прилича на затворен в себе си „микрокосмос“. Според него партията често не успява да се модернизира, защото една от основните ѝ цели е да остане пазител на традицията - тази на кемализма, независимо какъв смисъл влага във това понятие всяко от течения сред неговите поддръжници.
В турската политическа история партиите, успели да изградят такъв широк алианс, обикновено задържат електорално надмощие за по-дълъг период. Такъв пример е Отечествената партия на Тургут Йозал - широка центристка формация. По професия Йозал е технократ, но произхожда от религиозно и консервативно семейство.
По странен начин той съчетава подкрепата си за религиозните братства в обществения живот с икономическа либерализация и външнополитически съюз със САЩ. Отечествената партия обаче възниква при специфични условия - след военния преврат от 12 септември 1980 г., когато всички останали партии са забранени.
Именно на базата на тези предпоставки в нея намират място десни религиозни консерватори, десни либерали, центристи и дори част от социалдемократите. По-късно, когато многопартийната система се възстановява и се появяват нови партии, тази широка и разнородна коалиция се разпада.
По подобен начин започва и управлението на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) през 2002 г.
В онзи момент партията успява да привлече около себе си прорелигиозни и бизнес кръгове, както и либерално настроени интелектуалци, които разчитат на нейното обещание да ограничи контрола на военните върху политическия живот.
Към тях се присъединяват и консервативни кюрди, а също и хора, недоволни от поредицата икономически, финансови и политически кризи, в които турският политически елит от 90-те години на ХХ в. потапя страната.
С течение на времето либералните интелектуалци се откъсват от тази коалиция, а по-късно се разразява и конфликтът с движението на Фетуллах Гюлен. Значителна част от кюрдските избиратели на ПСР също изпитват разочарование — както от засилващата се автокрация, така и от все по-плътния съюз на партията с крайнонационалистическите сили.
Именно тази постепенна загуба на подкрепа отваря политическо пространство, което опозицията оползотворява, извоювайки победа на местните избори през 2019 г. — успех, който по-късно е потвърден и разширен през 2024 г.
За изграждането на подобна широка обществена коалиция Новата партия се нуждае от всяка от трите ключови фигури, които досега определят НРП — лидера Йозгюр Йозел, кмета на Истанбул Екрем Имамоглу и кмета на Анкара Мансур Яваш. Всеки от тях успява да привлече в най-голяма степен определена група от избирателите.
Йозел печели по-голяма подкрепа сред социалдемократическата част на избирателите. Екрем Имамоглу, от друга страна, се отличава с умерен стил и произход от религиозно семейство от черноморския регион.
Той има модерно образование и семейство, а преди да навлезе в политиката, е изградил бизнес-кариера. Именно затова е близък до обикновения турски гражданин и предизвиква симпатии както сред светски настроените, така и сред по-консервативните избиратели.
Двойката Имамоглу–Йозел успява да спечели и подкрепата на кюрдските гласоподаватели. Мансур Яваш, юрист с корени в националистическите партии и опит в местното управление, изглежда като истински държавник и е предпочитан сред националистите.
Той успява да получи тяхната подкрепа, без да бъде силно непопулярен сред кюрдите – нелека задача в контекста на турската политика. В момента обаче Имамоглу е в затвора, а Яваш все още не е обявил дали ще се присъедини към Новата партия.
Известният турски социолог Бекир Агърдър отбелязва в няколко свои публикации в различни турски издания, че към 2025 г. 93,6% от населението на страната живее в по-малки или по-големи градове. Според него урбанизацията обаче не се изчерпва само с преместването на хора от селата в градовете.
Заедно с адресите на хората се е променил и ритъмът на живота им, характерът на взаимоотношенията, функцията на семейството, начинът, по който разпределят времето си, методите на работа, критериите за успех, моделите на потребление, както и мечтите им за бъдещето.
Според социолога, за да постигне успех, новата партия трябва да намери начин да се обърне именно към тези теми и към очакванията на по-голямата част от хората.
Трудностите пред новата партия
Освен политико-идеологическите предизвикателства, новосъздадената формация трябва да отговори и на редица административни изисквания.
За да участва в парламентарни избори, партията е длъжна да разполага с изградени организации в поне половината от областите на Турция, а те общо са 81, както и в най-малко една трета от окръзите във всяка от тях. Това условие съществува с цел да се предотврати възникването на чисто регионални партии, тоест прокюрдски формации.
Друго изискване е учредителният конгрес на партията да се проведе най-малко шест месеца преди датата на изборите. Като се вземе предвид, че се очаква около три четвърти от членовете на НРП да преминат в новата, изгряваща партия, изграждането на необходимите организационни структури едва ли ще се окаже сериозно затруднение.
Каквото и да се обсъжда, в основата на всичко стои финансовият въпрос. Именно с него се сблъсква новата партия, защото към момента законът не й позволява да получава държавна субсидия.
Според член 1 от допълнителните разпоредби на Закона за политическите партии, право на държавна помощ имат единствено формации, участвали в последните парламентарни избори и получили не по-малко от 3% от валидните гласове.
Затова новата партия ще разчита на финансиране от дарения, членски вноски и вноски, отчислявани от заплатите на депутати и други лица, заемащи изборни постове. Вече е стартирана дарителска кампания, а само за първите 24 часа близо 32 000 души са внесли общо около 114 млн. турски лири (приблизително 2 млн. евро).
Тази сума е обещаващо начало, но изглежда доста скромна в сравнение с държавното финансиране, което получават утвърдените партии – около 2,5 млрд. лири за тази година за ПСР, 1,8 млрд. лири за НРП, 721 млн. лири за ПНД, почти 700 млн. лири за Добрата партия и 630 млн. лири за прокюрдската ДЕМ.
Съществува обаче и определено ограничение – общата сума на дарения, които физическо или юридическо лице може да направи в полза на една и съща партия за една календарна година, не бива да надхвърля 634 210 турски лири.
Както показва политическата практика на Балканите, доста бизнесмени предпочитат да не подкрепят публично партии с големи суми, за да избегнат евентуални неприятности или да не изложат на риск възможността си да получават държавни поръчки.
Над активистите на новата партия постоянно тегне заплахата от нови арести и наказателни преследвания – опасност, увиснала над тях като Дамоклев меч. Към това се добавя и все по-строгият контрол, който правителството упражнява върху традиционните турски медии през последните години.
Именно тази тенденция обаче насочи много млади хора към дигиталните медии и канали, където плурализмът на мнения е по-широк.
А къде сме ние?
Въпреки че напоследък ПСР успява да привлече на своя страна част от изселниците, по-голямата част от общностите с балкански и български произход в Турция запазват модерна и светска нагласа. Именно затова в политически план те традиционно се насочват към кемалистката НРП.
Изселниците от балканските страни обичайно се заселват в райони, които са опорни точки на НРП - Тракия, Измир и Чанаккале. Нерядко по време на предизборни кампании представители на различни партии посещават балканските държави.
В паметта на хората са останали визитите на Мерал Акшенер, Кемал Кълъчдароглу и кандидата за президент от НРП Мухарем Индже в Гърция и България, както и посещението на Реджеп Тайип Ердоган в Босна и Херцеговина.
През последните години българо-турските отношения се развиват във възходяща посока, независимо от политическата сила, управляваща в София.
Тази тенденция вероятно ще се запази - както при продължаващо управление на ПСР и президента Ердоган, така и при евентуален успех на опозицията, предвид нейните стремежи за по-тясно обвързване с ЕС.
В крайна сметка бъдещето на новата партия ще зависи от редица фактори. Някои от тях са в нейна полза - начело стои харизматичен лидер, който умее да създава близост с хората по време на митинги и обиколки в страната.
Сред населението расте недоволството от управлението на ПСР, подхранвано от икономическите проблеми, отслабването на местните партийни структури, наложените отгоре кандидатури, свиването на кръга хора, разпределящи ресурсите, и липсата на възможност за изразяване на критично мнение.
Въпреки това новото формирование се изправя пред немалко предизвикателства. ПСР запазва позициите си благодарение на разгърнатата партийна мрежа, подкрепяна от медии и бизнес кръгове.
Остава неизяснено по какъв начин новата партия ще изгради своята идеологическа рамка, за да съумее едновременно да привлича по-широк кръг избиратели и да съхрани собствен облик и идейни устои. Не бива да се подминават и пречките от административно, съдебно, финансово, медийно и друго естество.
Успоредно с това Йозгюр Йозел ще трябва да докаже пред обществото, че партията не се ограничава само до критика към управляващите, а притежава и реален потенциал за ефективно управление. За постигането на тази цел ще му се наложи да представи екип от способни и подготвени ръководни фигури.
Открит остава и въпросът дали партийните структури ще успеят да наберат достатъчна енергия, за да функционират с пълен капацитет. Не трябва да се забравя и фактът, че за държава като Турция международната обстановка неизменно оказва влияние както върху вътрешната, така и върху външната политика.
