В Германия отново се разгорещиха споровете заради забраната за носене на забрадки в обществения сектор на редица провинции. Наблюдателят от Дойче веле Петер Филип смята, че Федералната република има нужда от свобода на избора.
Политици и магистрати твърде много опростяват нещата, когато забраняват на учителките да носят забрадки: мнозинството учителки не са засегнати от това решение, защото не са мюсюлманки. А сред колегите им мъже в Германия надали ще се намери религиозен евреин, който да дойде с шапка или кипа на учебните занятия.
Тоест наредбата засяга само малкото мюсюлманки, които са се интегрирали в Германия до такава степен, че са станали учителки и са проявили готовност да са част от това общество, без за целта да се отказват от религията си или нейните външни белези.
Важно е какво има в главата, а не върху нея.
От какво се опасяват държавата и правосъдието тогава? Че мюсюлманките, които са първоначални учителки, ще обърнат в своята религия малкия Фриц или Оскар? Това не може да бъде сериозно. Ако го стореха, то тогава би могло, даже би трябвало да им се забрани това. Та нали и на учителка християнка не е разрешено да се проявава като мисионерка и да покръства учениците си.
Решаващото за назначението на всяка учителка би трябвало да е нейната професионална квалификация. И само тя. Съгласно девиза: важно е какво има в главата, а не върху нея. Като се забранява на учителка да носи забрадка се извършва и още нещо със съмнително знаково значение: у децата се създава впечатлението, че има нещо "погрешно" и "забранено" в това да се носи забрадка. Този аспект ще бъде определящ за погледа им върху мюсюлманките със забрадки, каквито в наши дни могат да бъдат видени навсякъде из Германия.
По този начин официално се санкционират изолацията и дискриминацията. Под предлога, че иска да сложи край на радикалните тенденции, държавата забранява на пълнолетните си гражданки да носят част от гардероб, която за тях е неотменим атрибут на религията им. Ако целта е да се защитят жените от принудата да носят забрадки, трябваше да се постъпи като във Франция: да се забрани на ученичките да носят забрадки в училище. За една учителка трябва да се приеме, че тя има правото свободно да решава какво да облече.
Който се възмущава, разполага с алтернативи.
А би могло да се подходи и като при съдебното решение за разпятията в класните стаи: там Конституционният съд първоначално реши, че в класните стаи не може да се окачва разпятие, ако някой се възмущава от това. На практика нещата отдавна вече изглеждат съвсем различно: който се възмущава, разполага с алтернативи.
Ако се пренесе успоредно: който се възмущава от учителка със забрадка, може да смени паралелката. Факт е, че в нито един от досегашните съдебни процеси, посветени на забрадките, няма възмутени родители. Винаги възмутените са чиновници или политици. А тяхната загриженост със сигурност не е за учебния процес в германските училища. /БЛИЦ