Западни банки си тръгват от Източна Европа

Време е за нова версия на т.нар. Виенска инициатива, която да гарантира, че западните банки няма да напуснат развиващите се икономики в Източна Европа, което би нанесло тежък удар на бизнеса в тази част на континента, призовал главният икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие Ерик Берглоф в интервю за "Ройтерс".

Той посочва, че западните държави бързат да се защитят от дълговата криза, а банките свиват разходите и активността си и това би било двоен удар по региона. Време е на версия 2.0 на Виенската инициатива, родена при избухването на кризата през 2009г. от Европейската централна банка, ЕБВР, регулатори и банки с поделения в Централна и Източна Европа.

Тогава банките-майки се ангажираха да запазят присъствието си в района и да рекапитализират дъщерните си дружества като част от пакетите за финансова помощ, идващи от Европейския съюз и Международния валутен. Тези ангажименти приключиха през април 2011г.

По думите му подсилването на новите европейски институции за надзор на финансовия сектор може да помогнат да се контрират национални инициативи като тези на Австрия да защити собствените си банки - най-големите кредитори в Източна Европа - от шоковете като свият ръста на кредитирането и засилят финансовите си буфери.

"Вероятно австрийските власти са най-заинтересовани и усещат, че трябва да се забързат. Днес, след пониженията на рейтингите от Standard & Poor's, дори чух още по-силно намерение да се намали експозицията към тези банки в Източна Европа. Това е тревожен знак."

Берглоф казва, че по-вероятно е да австрийците да бъдат убедени да отложат прилагането на подобни мерки, защото "те не взимат предвид нуждите на развиващите се пазари".

След като изгубиха най-високия ААА рейтинг, властите във Виена подготвят нови мерки, въпреки че районът, в който австрийските банки са активни, също е в сериозни затруднения. Берглоф планира да се срещне с банкери от региона и смята, че ситуацията би могло да се стабилизира и с едно споразумение на публичния сектор за принципите за свиване на банковия бизнес в Централна и Източна Европа.

ЕБВР препоръча на големите банки до края на юни да постигнат капиталова адекватност от 9%, което означава ,че те трябва да наберат от някъде 115 млрд. евро допълнителен капитал.

Берглоф се опитва да задържи именно този процес: "Не бива да имаме същите очаквания относно условията за ангажиментите по експозицията, които имахме през 2009г. Има корекция, която трябва да се извърши. Просто трябва да сме сигурни, че тя ще се извърши постепенно и по начин, който можем да управляваме. Това е моята надежда."

По думите му най-застрашената от тази промяна страна е Унгария заради състоянието на публичните си финанси и необичайните мерки на правителството - най-вече спрямо чуждестранните банки - които подкопаха доверието към Будапеща.

ЕБВР и други агенции работят и със страни като Румъния, България и Сърбия, които са особено силно изложени на финансовата криза в Гърция, добавя Берглоф.