Защо американците до края на войната не успели да защитят авиобазите си във Виетнам (СНИМКИ)

Вчера, 25 февруари, БЛИЦ публикува информация, че в авиобазата Хмеймим руснаците издигнали бетонна ограда околовръст и вътрешни преградни стени от „хеско” (hesco) – мрежести кубове с трошен камък. Беше отбелязано, че тази практика датира от американското участие във Виетнамската война. Сега предлагаме материал на тази тема с изричното уточнение, че предпазните мерки не са панацея и могат само да намалят щетите. Това изцяло се отнася и за авиобазата Хмеймим с базираните Су-57.

Опитът от Виетнам показал, че никакви мерки не предпазват от нападение от страна на умен и решителен противник да нападне внезапно авиобазата, въпреки изградените „санитарни зони”, патрулирането из тях и изграждане на капонири и укрития (пасивни защитни съоръжения в широкия смисъл на думата).
 
Според американски официални данни, само въоръжените сили на САЩ от 1962 до 1973 г. загубили във Виетнам на земята от минохвъргачен, артилерийски и ракетен обстрел 393 самолета и вертолета, а 1185 са повредени. Само през 1968 г. са безвъзвратно загубени или повредени около 500 самолета и вертолета, като загубите са понесени въпреки взетите мерки по защита на авиобазите.
 
За целия период на войната във Виетнам американските предни бази са атакувани 475 пъти (само Дананг е подложен на 95 атаки). По тях са употребени 6163 броя мини, артилерийски и ракетни боеприпаси. Често дори ограничени нападения и обстрели при добра подготовка, достатъчна квалификация на изпълнителите и, разбира се, при някаква доза късмет могат да доведат до тежки загуби за американците.
 
Според статистиката при 93% от обстрелите по авиобазите са изстрелвани по-малко от 40 мини или снаряди. Аритметиката показва, че при употребени 6163 боеприпаса и поразени 1578 летателни апарата съотношението е 4:1. Определено резултатите оправдават вложенията.
 
Например в нощта срещу 1 ноември 1964 г. бунтовниците от Виетконг (НФОЮВ) обстреляли с 6 броя 82-мм минохвъргачки американската авиобаза Биенхоа край Сайгон. За около 29 мин. са пуснати около 65 мини от дистанция 1,4 км извън базата. В резултат изгорели 5 бомбардировача В-57В Canberra и са повредени 15 бомбардировача от този тип, унищожени 3 витлови щурмови А-1Н Skyraider и четири вертолета. Бомбардировачите В-57В стояли на открита площадка „крило до крило”. Убити са 4 четирима американци и са ранени 74.
 
В нощта на 7 февруари 1965 г. отряд на Виетконг наброяващ около 300 души нападнал американската база Кемп Холовей край Плейку. Докато 4-те миниохвъргачти 82-мм обстрелвали летището за отвличане на вниманието само с около 70 мини, въстаници-диверсанти преодолели загражденията и проникнали на територията на базата. За малкото време те унищожили един американски самолет и 5 вертолета Bell UH-1B, повреждайки още 20 вертолета (от тях 3 после са бракувани).
 
Уникална е катастрофата в Биенхоа на 16 май 1965 г. поради съсредоточаване самолетите на открити стоянки и то с подкачено въоръжение. Тогава подготвен за излитане В-57В Canberra пламнал от възпламенен барутен стартер на двигател. Пожарът и взривеният самолет довел до детонация подготвените за окачване на другите самолети 500-фунтови (227 кг) бомби и възпламенени 50 хил. галона (227 000 литра) авиационно гориво. Това довело до унищожаването на 10 бомбардировача В-57В, на 15 щурмовици А-1Е Skyraider и един флотски изтребител F-8U Crusader, още 30 А-1 са повредени, загинали 26 души и са ранени над 100.
 
Катастрофалното нападение над Биенхоа принудило Пентагона в началото на 1965 г. да започне да изгражда капонири за защита и разсредоточаване на авиационната техника. Строителството е предприето в масови мащаби.
 
Към 30 юни 1967 г. в 10 авиобази се издигнати 506 единични и групови капонира, а към 1969 г. техният брой достига 1000. Стандарт станали стени с височина 12 фута (3,7 м) и дебелина 1,5 фута (46 см), направени от стоманено покритие с бетонен пълнеж. Със защитни стени са заобиколени казармите и друга инфраструктура в авиобазата – само в авиобазата Дананг общата дължина на стените е над 12 километра. Всички складове за боеприпаси са скрити под земята.
 
Вече беше отбелязано, че капонирите и разсредоточаването осигуряват само намаляване на щетите по авиационната техника от обстрелите, затова през 1968 г. американските ВВС започват изпълнение на програмата Concrete Sky за строителство на защитени укрития за тактическата авиация. Железобетонните укрития са разчетени на защита от пряко попадение на снаряди 122 мм. От октомври 1968 г. до януари 1970 г. са построени 373 укрития.