Кели Дилън е само на 24 години, когато е стерилизирана без нейното съгласие. Годината е 2008-а и тя тъкмо е пристигнала в Централния калифорнийски затвор. Там Кели ще прекара 15 години заради убийството на съпруга си, направено при самозащита.

Дамата е била системно малтретирана от бащата на двамата ѝ синове, които тя оставя в Лос Анджелис. Дилън приема присъдата си, надявайки се след 15 години да излезе на свобода, да се влюби отново и да има още деца.

Тази мечта обаче се срива, когато Кели казва на лекарите в затвора, че има болезнени спазми и те решават, че ѝ е необходима хистеректомия за лечение на рак на маточната шийка. Когато менструацията ѝ спира, Дилън научава от друг лекар, че всъщност никога не е имала рак и била стерилизирана против волята ѝ. Кели повече никога няма да може да има деца.

Историята на Дилън не е прецедент. Затворническата система в Калифорния принудително стерилизира 1400 затворнички, повечето от които чернокожи, между 1997 и 2003 година. 

Не е ясно колко точно са изпитали същия метод през 11-те години между 2003 и 2014-а, когато Кели и адвокатката ѝ Синтия Чандлър започват да работят по законопроект, който забранява принудителната стерилизация в затворите с цел контрол на раждаемостта.

Съдебните документи разкриват, че затворите са кодирали случаи като този на Дилън, както и такива с връзване на маточните тръби, като “медицински необходими“ и като такива държавата плаща за тях.

Друг документ показва, че д-р Джеймс Хайнрих – специалист по гинекология, който е извършвал тези стерилизации, включително и на Дилън, ги нарича „по-малкото зло“.

Принудителните стерилизации са били извършвани, прикривани и заличавани в САЩ от десетилетия, а практиката все още продължава и е защитена с решение от Върховния съд през 1927 година. Според Ерика Кон – режисьор и изпълнителен продуцент на документалния филм „Belly of the Beast“, това е непрестанна битка, която се корени в расизма и остарелите закони.

„Това е евгеника“
Кон за пръв път научава за несъгласуваната и необратима операция в затворите, когато се запознава с адвокат Синтия Чандлър през 2010 година. Чандлър управлява организацията „Justice Now“, която защитава жените и хората с различна сексуална ориентация в затворите. Като жена от еврейски произход, Кон приема темата доста лично.

„За мен това крещеше евгеника. Като еврейка, фразата „Никога повече“ се е запечатала дълбоко в ума ми“, казва Кон пред Insider, позовавайки се на думи от холокоста. Тя добавя, че принудителната стерилизация е различен вид геноцид и веднага е разбрала, че трябва да направи нещо по въпроса.

Америка има история в тази област
Това не е първият случай на масови принудителни стерилизации в Америка. От 1927 година досега Върховният съд не се е произнесъл по делото Buck v Bell, което позволи на полицаите във Вирджиния принудително да стерилизират Кери Бък – млада жена, която те наричат „немощна“ и решават, че е негодна да създаде семейство.

Поддръжници на евгеничното движение – което проповядва селективно забременяване като начин за подобряване на обществото и това води до стерилизация на хора с увреждания, индианци, чернокожи и латиноамериканци - тогава сметнаха, че решението на съда е победа.

След като Калифорния приема принудителната стерилизация за нормална, още 29 щата поемат по този път. Между 1920 и 1950 година правителството в Калифорния оправдава стерилизацията на 20 000 души, като посочва липса на психическа стабилност или физическо увреждане при жените. Проучване от 1965 година установява, че пуерториканските жени са стерилизирани под ръководството на правителствата на САЩ и Пуерто Рико.

Правото на правителството да стерилизира хора, които смята за негодни за размножаване, все още е в конституциите на някои щати. През септември бяха разкрити принудителни стерилизации в центъра за имиграционно задържане в Джорджия. Служителите там отрекоха обвиненията, а лекарят, който е извършил процедурите, не беше дисциплинарно уволнен, нито глобен.

Жените са били грешно информирани за състоянието си
Ерика Кон казва, че чрез документация и интервюта е научила, че на много жени в затворите в Калифорния не е казано, че са стерилизирани докато не се възстановят от операцията.

В някои случаи дамите съобщават, че медицинският персонал им е казал, че имат рак на маточната шийка и се нуждаят от отстраняване на репродуктивните им органи, за да оцелеят. При други, лекарите са извършвали хистеректомия веднага след раждане в затворническата болница.

„Има тонове доказателства за това как тези процедури са били правени. И единственото нещо, което остава едно и също е, че те са били принудителни и незаконни стерилизации“

„Приемат ни като бреме за системата“
Въпреки SB1135, забраняващ принудителната стерилизация, Кон заявява, че повишената сигурност в затворите затруднява адвокатите да разберат дали този закон се спазва. Според документалния филм на Ерика, медицинският персонал, участвал в подобни процедури никога не е бил порицан. В лентата се твърди, че някои от служителите на затвора смятат, че жените вътре не заслужават да отговарят за собствената си плодовитост.

„На нас се гледа като тежест за системата“, казва Дилън, която вече е на 44 години.

Тя добавя, че ако тази тема продължава да бъде неглижирана, много хора ще започнат да мислят, че всичко това е нормално. Кон заявява, че хората, които искат да поправят наследството на страната си, трябва да настояват всички щати да забранят принудителната стерилизация и да настояват правителството да предлага помощи на жените, които са били подложени на процедурата.

Северна Каролина и Вирджиния вече са приели закони, които забраняват стерилизацията, а Кон смята, че съвсем скоро Калифорния може да се присъедини към тях.