Докато американски и израелски бомби падаха над Техеран на 1 март, израелският премиер Бенямин Нетаняху призна, че войната с Иран е нещо, което "от 40 години копнее да направи", предава bTV.
Това изявление повдига важния въпрос – защо подобен конфликт започва именно сега.
В анализ на списание "Форин Полиси" се посочва, че причините вероятно не са свързани толкова с ядрената програма на Иран, колкото с политическата ситуация в Израел и САЩ.
През последните десетилетия Нетаняху нееднократно предупреждаваше, че Иран е близо до създаването на ядрено оръжие.
Но след мащабните удари на САЩ миналото лято президентът Доналд Тръмп заяви, че иранската ядрена програма е "унищожена".
Няма доказателства, че оттогава Техеран е бил на прага на създаването на атомна бомба.
Политически прозорец
Според анализа решението за военни действия е продиктувано от няколко "затварящи се прозореца".
Нетаняху посети Белия дом шест пъти през последната година – безпрецедентен достъп за чуждестранен лидер. Отношенията между него и Доналд Тръмп се смятат за едни от най-близките в историята на отношенията между САЩ и Израел.
Но този политически съюз може да се окаже краткотраен. И в двете държави предстоят избори.
Натиск от изборите
В Израел през есента предстоят парламентарни избори – първите след атаките на Hamas от 7 октомври 2023 г., при които загинаха около 1200 души.
Това остава най-тежкият пробив в сигурността на страната от десетилетия. Нетаняху все още не е поел политическа отговорност за случилото се и може да се опита да мобилизира обществото чрез твърда линия срещу Иран.
Допълнителен натиск идва и от съдебните проблеми на израелския премиер – той е подсъдим по дело за корупция и може да получи ефективна присъда, ако бъде признат за виновен.
Променящо се обществено мнение
Друг фактор е общественото мнение в САЩ. Според проучване на "Галъп" за първи път повече американци симпатизират на палестинците, отколкото на израелците.
Тази тенденция се засили след войната в Газа и може да отслаби традиционната американска подкрепа за Израел.
Военната логика
Военната динамика също играе роля. След директни удари между Израел и Иран през 2024 г. и краткия конфликт през 2025 г. двете страни вече знаят повече за уязвимостите си.
Иран разполага с по-евтини ракети, докато американските и израелските системи за прихващане са значително по-скъпи и ограничени като производство. Продължителна война би могла да натовари сериозно Израел и неговите съюзници.
"Сега или никога"
Според анализа всички тези фактори – избори, обществено мнение и военна динамика – създават усещане за момент "сега или никога".
Нетаняху вероятно е преценил, че това може да е последният шанс да убеди Вашингтон да се включи в директен конфликт с Иран.
Ако войната приключи бързо и без тежки последици за Израел, израелският премиер може да укрепи позицията си преди изборите – и дори да избегне политическия и съдебния натиск.
Но цената за региона и международната политика може да бъде висока. Според анализатори конфликтът може да промени трайно отношенията между САЩ и Израел и да задълбочи нестабилността в Близкия изток.
