„Млад съм, висшист, имам няколко години опит в професията и обмислям да замина да работя в чужбина – защо не?“, написа потребител в Reddit, посочвайки Америка или Канада като опции, и поиска мнение от другите.
Дискусията, която се разви след това, бързо прерасна в искрена и често сурова изповед на хора, които вече са заменили Хърватия с чужбина – и разкри защо голям брой хора в трудоспособна възраст избират да живеят извън родината си.
Най-голямо внимание привлякоха коментарите на тези, които твърдят, че качеството им на живот се е променило коренно.
„Десет години в Бавария – напълно се преродих. Само с напускането на Балканите 90 процента от психическите ми проблеми изчезнаха“, написа един потребител, чийто коментар получи най-голяма подкрепа.
Той описва живота си в малък немски град, където без стрес и без „пребиване от работа“ работи като складов работник, живее комфортно и дори успява да спестява пари. По думите му, подобно нещо в Хърватия е било чиста фантазия.
Неговата история често се свързва и с официалните данни на Евростат – минималната брутна заплата в Германия е 2343 евро, докато в Хърватия е 1050 евро. За мнозина това е разликата, която означава финансова сигурност, за каквато у дома могат само да мечтаят.
Подобен опит споделят и емигранти в Ирландия и Нидерландия, които посочват като ключови предимства подредената система, предвидимостта и психическото спокойствие. „В Хърватия се изнервям още на втория ден“, споделя кратко друг емигрант, отбелязва сръбският Blic.
Въпреки това, тези, които обмислят точно Канада или САЩ, получиха „студен душ“. Потребител, живеещ в Канада повече от десет години, предупреждава за висока инфлация, ръст на разходите за живот и все по-трудни условия за нови имигранти.
Той споделя, че днес би препоръчал Канада само на тези, които предварително си осигурят работа, платена поне 35-40 долара на час, отбелязвайки, че ситуацията сега е „двойно по-тежка“, отколкото по времето, когато той е пристигнал.
Допълнителен проблем са и решенията на канадското правителство за намаляване на квотите за заселване.
За САЩ, според коментарите, ситуацията е още по-сложна. Потребител с десетгодишен стаж в Америка открито обезсърчава преместването в този момент, твърдейки, че имиграционните служби са в пълен хаос и опциите за получаване на работни визи са по-лоши от всякога.
Като пример посочва визата H1B за висококвалифицирани кадри, подчертавайки, че отскоро тя струва на работодателите „допълнителни 100 000 долара“, ако служителят не идва от американската образователна система. Въведени са и по-строги контроли според президентските прокламации от началото на годината.
Въпреки разликите, предупрежденията и цифрите, през повечето коментари преминава едно и също чувство – лично облекчение. Мнозина посочват, че в чужбина са се освободили от обществения натиск и „балканските мушици“.
„Ако не ти допада това, че Хърватия е на Балканите – Западът ти идва като освобождение и свобода“, пише потребител, живял в Торонто и Лондон. Друг добавя, че там може да бъде „който си поиска“, цени индивидуализма и свободата – нещо, което според него „не съществува в държавите от бивша Югославия“.
Превод и редакция: БЛИЦ
