Операцията на Израел и САЩ срещу Иран принуди Катар да спре работата на най-важното си енергийно съоръжение – комплекса „Ras Laffan“. Решението вече доведе до рязко покачване на цените на природния газ, но това далеч не е единственият риск за световната икономика и страните от Персийския залив.
В анализ за The Times икономистът Ед Конуей, ръководител на Националния институт за икономически и социални изследвания, предупреждава, че последиците от евентуална ескалация могат да бъдат много по-дълбоки от краткосрочен енергиен шок.
Комплексът „Ras Laffan“ е ключов за световния пазар на втечнен природен газ. Там се преработва газ от гигантското находище Север – едно от най-големите в света. По думите на Конуей затварянето на съоръжението е „удар в сърцето на глобалната енергийна индустрия“, защото малко други източници могат да осигурят подобни обеми сравнително чиста енергия.
Две сериозни заплахи за икономиките в региона
Според експерта страните от Персийския залив са изправени пред два сериозни риска, които могат да разклатят икономическите им модели.
Първият е свързан с транспорта на нефт и газ. Добивът на суров петрол не може просто да бъде спрян като кран. Суровината се извлича под огромно налягане и трябва да има постоянен изход – най-често чрез танкери, преминаващи през Ормузкия проток.
Ако този ключов морски коридор бъде затворен, петролът няма да има къде да бъде изнасян. Складовете бързо ще се запълнят, а производството ще трябва да бъде спряно. Това би било сериозен удар за страни като Ирак и Кувейт, които разчитат почти изцяло на износа на енергийни ресурси.
Министърът на енергетиката на Катар дори предупреди, че подобна ескалация може да „унищожи световната икономика“.
Вторият риск е свързан с работната сила. Икономическото развитие на държави като Катар, Обединените арабски емирства и Бахрейн до голяма степен се основава на чуждестранни работници.
Данните на Световната банка показват, че 77% от населението на Катар са чужденци. В ОАЕ те са около 74%, а в Кувейт – 67%. Това е уникална ситуация в световен мащаб.
Ако тези работници решат да напуснат региона заради опасения за сигурността, цели сектори на икономиката могат да спрат да функционират.
Риск от хуманитарна криза
Конуей предупреждава и за други възможни последици от конфликта. В страните от Персийския залив значителна част от питейната вода идва от обезсоляващи инсталации.
Ако подобни съоръжения бъдат атакувани, регионът може да се изправи пред сериозен недостиг на вода. Допълнителен проблем би възникнал и при блокиране на доставките на храни, тъй като голяма част от тях се транспортират по море през Ормузкия проток.
Според икономиста в такъв сценарий кризата вече няма да бъде само икономическа, а и хуманитарна.
Кой може да спечели от кризата
Ако конфликтът продължи, някои държави биха могли да извлекат икономически ползи от ситуацията. Това са основно страни износителки на енергийни ресурси, които не зависят от Ормузкия проток.
Сред тях са Русия и Съединените щати. През последните години САЩ се превърнаха в най-големия износител на втечнен природен газ в света, което им дава възможност да увеличат пазарния си дял при евентуален недостиг на доставки от Близкия изток.
Според Конуей много ще зависи от това колко дълго ще продължи кризата. Ако Ормузкият проток бъде затворен само за няколко седмици, глобалната икономика вероятно ще се справи с последиците. За държавите от Персийския залив обаче дори кратка блокада може да се окаже изключително тежко изпитание.
